Thou art the sky and thou art the nest as well. Oh, thou beautiful, there in the nest it is thy love that encloses the soul with colours and sounds and odours.

There comes the morning with the golden basket in her right hand bearing the wreath of beauty, silently to crown the earth. And there comes the evening over the lonely meadows deserted by herds, trough trackless paths, carrying cool draughts of peace in her golden pitcher from the western ocean of rest.

But there, where spreads infinite sky for the soul to take her flight in, reigns the stainless white radiance. There is no day nor night, nor form nor colour, and never never a word.

_/)_/)_/)

Ти си небето и ти си също и гнездото. О, ти, прекрасни, там в гнездото е твоята любов, която обгръща душата с цветове и звуци, и ухания. 

Ето я зората, идва със златен кош в ръка, носещ венеца от красота, тихичко да обкичи земята. И ето я вечерта, над самотните пасища, изоставени от стадата си, по неизбродни пътеки, носи хладен полъх на отмора в златната си стомна, от западния океан от покой. 

Но там, където се простира безбрежното небе, в което да полети душата, властва неопетнена бяла светлина. Там няма ден и няма нощ, нито форма или цвят, и никога, никога ни дума.

Р. Тагор