Lo mejor publicado en este día a lo largo de los años
1.260 el resultado
Човекът е на пластове
създаден.
Красиво
до прекрасно
да разкрива. ...
  265 
Да подкрепим на културните дейци протеста.
На патриотизма ни туй е теста.
Нека да има задължителна квота за български песни
в родните медии, тези хора предлагат идея чудесна!
ploshtadslaveikov.com/?p=15107
  434 
Себе си сричам отново
буква по буква редя
онова ощ неизречено слово
за което нощем не спя.
Да бъда бял лист неизписан не мога ...
  511 
В клетката на самотата
Ти си отиваш, помръква моят ден -
бежизнен, смазан и проклет,
в ръждива клетка аз съм пленен,
и пиша със сълзи любовен сонет. ...
  343 
Кокиче
Снегът се стопи.
И Кокичето, първият предвестник
на пролетта се показа.
Усмихнатото слънце,със слънчева милувка ...
  396 
Весела,
ще си засмяна
щом си завъртяна...
обратно на часовниковата стрелка!
  555 
  1017 
Минало
Минало време от живота на човек,
с преживяното от миналия век,
добро, лошо, случки различни,
с радости, любови, тъжни неща, ...
  244 
Какво му трябва на мъжа
Какво му трябва на мъжа -
едно сияещо лице.
Две нежни думи. Без лъжа.
И две протегнати ръце.
  300 
Честита Баба Марта
На ръката ти завързах мартеничка.
Ти, да не си сам, а аз - самичка.
За да те предпази от бацили,
та когато кончета зацвилят, ...
  250 
Имам нужда
Имам нужда от глътчица въздух,
а не ми се излиза навън.
И денят със нощта ми се слива,
но не искам да идваш насън. ...
  273 
Музика
ЗасвирИ по тялото ми с пръсти -
ноти от минорно петолиние.
Разпръсни тризвучията, гъсти.
Разчупи ги, тези прави линии. ...
  215 
Безхитростният
човек без хитрости те
надхитря, хитрост...
  550 
  502 
  1257 
Настана вечер, мрачна и самотна.
И пак някъде в гърлото ми тежиш.
Ароматът ти все още усещам
и гласът ти го чувам, заглъхнал в далечината
"Обичам те" как крещиш ...
  533 
Имам две раце
десната е повредна од левата.
Имам неколку важни патишта во животот
едниот ќе го препливам
другиот ќе го прелетам ...
  316 
Една снежинка падна от небето,
дари ни тя със щастие, красота.
И ето пада втора с нея редом.
Ех, красива снежна приказка.
Как трупа се снегът навън, ...
  1836 
Наистина ли заслужавам и това?
Пак ли си изпросих от Бога тъга?
Във филма отново жестоко се вкарах,
ама нали пък снощи добре си прекарах.
Да, пак ще боли, ...
  403 
Не ме жалете,
господа бизнесмени,
че аз съм протегнал
просешки длани,
но не за вашите пари омерзени ...
  386 
Любовта ми е наивна
петокласничка
с ожулени колене,
тича по каретата на ризата ти.
Взаимността ни е просто ...
  326 
Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка час ...
  1739 
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
  691 
две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка ...
  394 
Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...
  544 
Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги пр ...
  340 
Самотни сме били в пустите души.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз. ...
  223 
Laß die heil’gen Parabolen,
Laß die frommen Hypothesen –
Suche die verdammten Fragen
Ohne Umschweif uns zu lösen.
Warum schleppt sich blutend, elend, ...
  997 
Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...
  701 
Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...
  945 
***
Годините не прощават на никого,
но вие можете и трябва да им простите.
  431 
В светлина окъпана обилно,
ти - момиче милно -
с чистотата на дете
утеши измъчено сърце!
Пролет вече наближава, ...
  439 
Моля ви не гледайте старите снимки.
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.
Връщат ни в годините далече назад ...
  673 
3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
  925 
Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...
  476 
В сънищата се изгубих,
забравих и посоките и картата.
И като дете се влюбих
в любовта, онази - старата.
Вървях по въздух и пламъци ...
  489 
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
  718 
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
  961 
Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
  1060 
Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...
  353 
Propuestas
: ??:??