Dendu89
733 результатов
Знай, много често те забравям!
Стоиш отритнат в папка "кошче".
За теб не мисля. И отдавна
не ме боли. Не страдам нощем.
Смених си дрехите. Адреса. ...
  493  16 
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...
  367  15 
За този дъжд,
небето отесня
и тежкото мълчание
прониза.
Черниците прививаха ...
  327  15 
Целувките ти имат вкус на мед
(А аз обичам сладко! Как обичам!).
За малко да се влюбя адски в теб!
За малко да те нарека "различен".
Очите ти - две сини езера. ...
  430  13 
Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение! ...
  593  17 
Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...
  487  10 
Аз имам малко.
Много, много малко.
Една таванска стая. И камина.
Две черно-бели снимки.
Химикалка. ...
  416  20 
Аз тихо,
много тихичко затварям
на зимата кристалните
клепачи.
Във миглите им правя ...
  1105  20 
"Просто, тази импресия-. "аз и ти, ти и аз"- Иринакис 🌹
Септември значи дъжд. И самота.
Нощта се приближава - цяла в черно.
Кажи ми - ти отрече ли брега,
по струните на пясъчната нежност? ...
  349  10 
Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...
  343  10 
Когато си отиде, онемях.
Започнах да мълча
със всичка сила.
И дращейки по своя собствен грях,
небето се превръщаше ...
  627  28 
Аз имам прозорец във моята стая
и сутрин, когато небето проглежда
ти казвам, че тук на Земята е Раят.
Ти гледаш сънливо,
със смръщени вежди! ...
  357  14 
До къщата ми с цвят на късна есен,
недей да доближаваш.
Аз съм спомен.
За времето денят е твърде тесен-
през двадесет и четири окови, ...
  473  10  21 
Януари е време за джаз
и за мляко със мед и канела.
Време ти да повярваш във нас
под небесната бяла дантела.
Недоимъчно диша нощта ...
  847  15 
Раздразнено, промъква се сънят,
издрал гърба на празните ми нощи,
намерил до клепачите ми път..
Намерил начин да те имам още.
И взел в ръцете Севера, целИ ...
  286  11 
Събрала съм кръвта си във мастило,
написах ти прощално изречение.
Аз, вероятно, много съм грешила.
А ти навярно не обичаш мене.
И докато се лутаме във празното, ...
  517  10  32 
Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята, ...
  362  13 
***
Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...
  504  12  18 
Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...
  357  13 
Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...
  540  21 
Ако се преродя в светлина,
не заспивай, любов.
Не заспивай!
Ето ...имаш кафе. И вода.
Някой филм. И любимата книга. ...
  501  13 
А беше просто юни, просто валс,
но дансингът изглеждаше жарава.
Стомахът ми се свиваше от страст..
И исках те.. и исках те веднага.
Съвсем нетрезва беше вечерта, ...
  587  10  18 
Аз почти те забравих.
Почти!
Ето.. виж ме..!
Добре ли изглеждам?
Имам котка. И мъж. ...
  496  20 
Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...
  436 
Недей да питаш
колко ме боли,
и виното дали не ме убива.
Пиянството си има
сто вреди, ...
  433  25 
И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват ...
  467  19 
О, колко пъти мога да умирам -
в очите ти със цвят на старо злато,
в целувки - по-опиващи от вино!
О, колко пъти мога да се раждам!
И колко пъти мога да се влюбя, ...
  357  16 
Върти се по инерция кълбото
в очакване на градските Недели.
И младите, препили със живота,
не знаят, че пиянството разделя.
Във порите на идващата зима ...
  1067  11 
За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш, ...
  400  21 
Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...
  526  14 
Раздялата е тиха. И дъждовна.
И също като теб – вещае липса.
Полепнал по зениците ми спомен
ме кара да не мигам. И те искам -
обратно във стиха ми - недописан ...
  478  22 
От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...
  730  24 
Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...
  509  10  23 
Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...
  585  13  23 
Изкатерих поредния връх-
слепотата по ириса светъл.
Спи, любов!
Както спи и градът.
Аз ти паля пожари от ...
  399  17 
Тази обич? - банален роман.
По-добре да не ти я разказвам.
Край , от тези, в които си сам
и мълчиш.
И си плачеш на рамото. ...
  425  20 
Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино. ...
  304  12 
Вероятно така те обичам,
че стеснявам на Ада зениците.
Идвам боса и..
трудно четлива,
а стихът ми превръща се в ...
  395  23 
По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...
  367  17 
Стъпки? Кой си?
Тихо влизаш.
Имаш цвят на топло лято.
Не , не идвай
твърде близко. ...
  553  23 
Предложения
: ??:??