ДетелинаСтефанова
44 результатов
Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...
  109 
Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...
  107 
Нощем дървото говори със Бога.
Някога тихо поронва сълза.
Може би вече е казало "Сбогом!".
Пусти са старите птичи гнезда.
Няма ги песните в утрини бели, ...
  130 
Мечтателка съм, да! Но без крила!
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...
  129 
Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило, ...
  99 
Студът, облякъл новия си фрак,
танцува в улици безлюдни.
Поспира миг до къщния ми праг,
ослушва се и търси будни!
Навярно дири нечия душа, ...
  118 
Магическо движение в спирала,
звезди, увлечени от светлината...
Това ми каза, щом си я видяла,
така описа кратичко душата.
А всъщност кой и как така събира ...
  56 
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
  118 
На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
  126 
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
  78 
Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...
  191 
Не се страхувам, ходя на дуел.
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...
  223 
Тиха гара, задрямали влакове.
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му, ...
  147 
Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...
  99 
Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
  144 
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
  215 
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
  208 
След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
  191 
Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
  122 
Съблича се тайно залезът в здрача,
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
  483  12 
Бели снежинки, кошер пчели,
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...
  265 
Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
  275 
От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...
  262 
Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
  175 
Къкрят билките във чайника,
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата, ...
  177 
Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
  157 
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
  186 
Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...
  212 
Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...
  180 
Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...
  187 
Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...
  273 
Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...
  209 
По улиците ветрове танцуват,
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
  469 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  188 
Нежна целувка и топло дихание,
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
  196 
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
  201 
Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
  401 
Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...
  233 
Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...
  374 
Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...
  246 
Предложения
: ??:??