kovak
139 результатов
Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...
  404 
Космическият звездолет изведнъж спря. Този транспортьор превозваше огромни количества космическа руда към Земята. Беше самоходен, но за всеки случай при авария на кораба спеше един човек. И сега неговата криогенна камера се отвори. От замръзнало-спящия човек се отдели ледена пара. Тя бързо се стопи ...
  385 
Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...
  820 
Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...
  278 
Част 9
Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ...
  390 
Глава 45
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия ст ...
  367 
Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...
  410 
Част 6
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше м ...
  364 
Страх изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от почти всичко. Страха е признак за разумност. Но той води и до неразумни действия. Когато прегазиха детето ми пред мен на пешеходна пътека. Н ...
  303  10 
Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колат ...
  552 
Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...
  259 
Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...
  335 
16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...
  874 
Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
  333 
Част 4
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...
  407 
Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...
  357 
Част 3
В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се ...
  420 
Част2
Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над ...
  318 
Част 1ва
Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе ...
  457 
Глава 42
Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето. Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот ...
  345 
Глава 41
„Поляната на слънчевите зайчета“ представляваше просторна площ на почти четири хиляди метра надморска височина. Самата поляна имаше лек наклон, но като цяло за височината на, която се намира бе равна. Интересното ѝ име идваше от там, че сутрин винаги имаше роса, която се задържаше по листат ...
  333 
Глава 40
20 000 години по-рано планета N12G456
Току що формирания нов свят представляваше гола скалиста планета, без пръст, без вода, без растителност, без живот. От нея се носеше дим от серни изпарения от затихващите вулкани, които до скоро са бълвали лава от недрата на планетата. Въздуха бе задушл ...
  384 
Когато съм се раждал съм сигурен, че съм изревал от радост. Майка ми ме е гушнала щастлива, че съм здрав. Бях здрав и като дете и като юноша. После бях здрав работник в завода. Успях и да се оженя. В началото беше прекрасна, но когато се родиха децата стана непоносима. Децата ми и те бяха здрави. Из ...
  420 
Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растите ...
  372 
Глава 38
Село Стръкс представляваше малко селце с дървени къщички покрити със сламени покриви. Жителите му наброяваха малко над петстотин души. В центъра на селото имаше огромна постройка на голям храм със голям кръст на него. Над селото отдавна се бяха показали звездите, а лунния сърп огряваше нощт ...
  461 
Глава 37
Слънцето се беше скрило отдавна. Небето бе сиво и мрачно. Нямаше звезди, тъй като сивите облаци скриваха всичко. Само луната се подаваше от някоя малка пролука из между облаците.
- Холорански войни напред – извика Дренек Дерин облечен в пълното си бойно снаряжение и качен на кон. Олекотенат ...
  385 
Този ден от сутринта не почна както трябва. Главоболието не спираше, но вечерта си я биваше. Тези готини шотове, после текили и всичко това с уникално хубавата крафт бира, която бармана Пламен сам правеше. Ох сега да имаше една чаша от този еликсир. Ужасното главоболие не спираше, дори сутрешния душ ...
  346 
Глава 36
Княз Хлорд представляваше висок почти два метра много космат, с дълга бяла брада и дълги бели коси. Определено се отличаваше от поданиците си с това, че цвета на кожата му също беше бял. Всички белгарци бяха добре завързани един за друг, като всеки беше опрял гръб в другия. Само Митра и Мер ...
  422 
Глава 35
Лагерът организиран от Гере Свенсон и хората му беше на 35 километра от Онгалград. Той бе застанал прав срещу големия огън запален от верните му пехотинци, те бяха закачили два огромни глигана на две чевермета. Към него се приближи Дренек Дерин, следван от верния си слуга Алек. Пехотинците, ...
  393 
Глава 34
Вечерите в пустинята бяха студени, даже много студени. Температурата беше паднала около 1 градус. Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Това беше предпос ...
  383 
Глава 33
6612 години по-рано!
Космос, едно огромно мрачно пространство със само 5% материя и светлина. Вселената представляваше огромно вакуумно пространство, в което живота във вида, в който го познаваме не може да съществува, но пък и благодарение на този вакуум съществува материята и светлината, ...
  446 
Глава 32
Земите на Траксмаргите представляваше обширна територия без единен владетел. Самите Траксмарги представляваха воюващи по между си племена обитаващи Великата голяма пустия, a тя се простираше на половината Южен континент. Населението по земите бе рехаво и малобройно, въпреки голямата територ ...
  419 
Глава 31
Онгалград от самото си създаване бе очаквал този ден. Подготвян беше за момента, в който ще дойдат холораните за да го превземат. Кан Крум през всичките тези хиляди години беше правил множество подобрения, канил беше архитекти и инженери от много страни извън Белгар и бе взел максимума от в ...
  397 
Глава 30
Холоранската армия водена от генерал Петър Джарел вървеше по павирания мокър път към тъй жадуваната цел – столицата на Белгар, Онгалград! Пътя бе равен но мокър и кален, времето мрачно и облачно. И въпреки това войниците пееха:
„Върви войниче, ти върви, ти си Холоран, върви… Върви изправен, ...
  397 
Глава 29
Койчо видя как Краз се свлече във водата. Това го порази. Той никога не бе си представил, че някой може да повали ведмаг с каквато и да е магия. Меридияна когато видя Краз как пада във водата не чака дълго. Съблече се и скочи. Водата беше приятна и нежния хлад галеше голото и тяло. Но колко ...
  376 
Глава 28
Каретата на императора премина границата с Белгар. В нея пътуваха Кърт Дерин, вещера Влад Смилер и личния прислужник на императора Помпе. Каретата бе придружавана от хиляда конници, личната охрана на императора. В Белгар ги посрещна дъжд. Той трополеше по покрива на каретата. Преминаха няко ...
  401 
Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
  375 
Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
  455 
Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
  411 
Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...
  442 
Предложения
: ??:??