Лютиче
1 результат
Дъвча плод и зеленчук
с грижа за имунитета.
С витамини, минерали,
да преборя стреса.
Дъвча, дъвча... нямат вкус, ...
  322 
В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно, ...
  588 
Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...
  278 
Аз и Ти, си имаме своята истина,
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  292 
Моят вътрешен свят,
е вълшебна, тайна градина.
Там... пристъпвам едва,
като в чудна картина.
Там е светло, незнайно защо. ...
  390 
Няма да се чудя дълго,
защото бързам да ви пожелая,
много здраве през годината пред нас,
но сигурна съм и го зная
Вселената има по-добър план в този час. ...
  502 
В дните студени, мъгливи и празни
търсим онази искрица във нас,
която ни сгрява, обича и пази
и развихря приятелската си власт.
В снежните нощи, мразовити и тихи ...
  471 
Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.
Да политна нависоко ...
  1033 
Над селото ни легна дебела снежна пелена.
И добитък и човеци бързо в къщите прибра.
Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,
скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.
Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя! ...
  660 
Починете си от великите мисли,
от суетите човешки в света.
Простете всякакви грешки
и останете насаме със своята душа.
Видяхте ли? Имате единствено нея! ...
  389 
Същинският Аз
скрит зад хиляди воали
саркастично се надсмива
над философии стари.
С приготвена ...
  323 
Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...
  420 
Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
  619 
Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...
  468 
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...
  535 
Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление ...
  501 
Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" - ...
  395 
Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...
  642 
Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...
  335 
Обади ми се, чу ли, Любов,
чакам те на старото място!
Аз ли..., добре съм,
но всъщност тревожи ме
липсата ти, без срок… ...
  784 
Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки ...
  351 
На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...
  329 
Умът е съмнение,
поредно желание,
страдание също
и куп други неща.
Но, истината къде е, ...
  536 
Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...
  336 
Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...
  313 
Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!
Какво ще дойде утре не е на дневна реч.
Сготви си топла супа, чиниите измий,
пуловер изплети си, прахът в душа изтрий
В рохката земя дръвчето засади! ...
  475 
От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...
  321 
Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...
  256 
Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...
  247 
С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...
  892 
Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...
  369 
Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...
  430 
Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...
  307 
Малка скитница по звездите
от един в друг паралелен свят,
самичка съществува през дните
от кръговрат в кръговрат...
Тя, неведомата душа, ...
  246 
Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...
  310 
Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни ...
  349 
Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...
  587 
И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...
  648 
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...
  850 
Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...
  506 
Предложения
: ??:??