Лютиче
319 результатов
Здравей, страннице !
Коя си сега?
Откъде си пристигнала?
Накъде вървиш през света?
Всеки ден пред мене стоиш… ...
  470 
Всяка рана бавно заздравява...
в сърца, в очи, в спомена проклет.
Дълбоките бразди житейски наслоява,
къде е правдата и пустият късмет.
Защо дълбаеш толкова дълбоко? ...
  136 
Седи и се тюхка баба Тодора:
„Що шума събра се из двора!
От есента все така си вихрува
май с вятъра взе да царува.“
Закани се още днес да го стори. ...
  496 
Тя още спи… но леко потрепва
от бризът погалил страните с финес.
В косите припламват изгреви нежни,
а синьото на небето под клепачите зрей.
Тя тихо издишва ароматът си цветен... ...
  173 
Не жалете за него потомци!
Не подгъвайте днес колена!
Споменът за Левски живее
ежедневно в нашите сърца.
Със синият пламък в очите, ...
  148 
Живот... тъга.
Струна... душа.
Очи... синева.
Шепот... лица.
Ритъм... сърце. ...
  765 
Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...
  670 
Времеви линейни граници
проектират върху всеки от нас
печати различни,
от ДНК отпадъци.
Пространства паралелни. ...
  134 
Ножове в гръб аз не забивам...
и в чистата душа не плюя.
Човешко е да се разкрия...
от болката сънят будува.
Предатели не толерирам ...
  659 
Да вярваш само на думи, е все така суета.
В пъстра цветност обути дирижират умело света.
Множат се всякак си, въздействащо-магнетични,
с цел да вменяват енергии, вибрационно различни.
Доволно потапят в илюзия всяка въздушна глава ...
  252 
Младостта си отива, но време не спира.
Силите чезнат под различен претекст.
Дълго себе си търсих, преди да усетя,
че в суматохата дръннах, …шестдесетте.
Претеглих приятелства сред маски нелепи, ...
  252 
На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка... ...
  509 
С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.
Анти-хуманни проекти родиха се от недрата ...
  757 
Ето я Новата, гъвкава и млада,
влетяла в сърцата ни живи.
От времената вече се прекроява
с устремни стъпки - щастливи.
Опънала нишката на живота ...
  167 
Да Ни Е Честита и Щастлива,
Новата 2023 година!
С най сърдечни пожелания,
за мирно небе и чисти води!
Във всеки дом в родната ни България, ...
  344 
Едни и същи, вездесъщи
в сайта бродят настървено.
Прилагат тактики могъщи
и хранят егото рождено.
Чевръсти, умни, закачливи ...
  333 
Вървим през живота с
полюшващата походка на дните,
яхнали времето като волен ездач.
Нямащи ясна посока в главите
следваме програмата и оня мираж. ...
  192 
Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
  161 
Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...
  153 
Може би тихият Ангел, наречен Душа,
знае траекторията на нашето пътуване,
назовано Съдба.
Може би идването ни на тази Земя
следва божествен сценарий ...
  176 
Как си?- ми шепне мигът.
Изгубена си в самотата?
Отново прости се с мечта,
а любовта, за пореден път се разплака.
Слънцето още обхожда небето. ...
  204 
Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе ...
  175 
Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...
  464 
Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
  206 
Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...
  602 
В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“ ...
  190 
Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...
  195 
Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание... ...
  155 
Не бяха ли достатъчни брътвежите
за наш,то зле подсказано спасение?
За слугинажа сръчен на лакеите
инжектирани с парично вдъхновение.
Не бяха ли достатъчни предателства ...
  179 
Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...
  338 
И ето ни...
в сезона на душата...
С прощаване, с тъга и
летни спомени стаени.
В жаравата от хиляди листа ...
  220 
Вглеждам се в очите ти.
Плачат или радост вали?
Чувам сърцето ти, говори със здрача...
А душата, о тя знае, как да мълчи!
Ръцете ти хладни, търсят и питат: ...
  155 
Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.
С бавни стъпки там се приближих, ...
  175 
Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...
  167 
Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...
  190 
Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...
  152 
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
  154 
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
  193 
Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
  210 
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
  220 
Предложения
: ??:??