M1234567891
462 результатов
Не искам да правя зелена улица
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела ...
  614 
Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...
  577 
Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...
  515  11 
Прелистих страницата на едно очакване,
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...
  515 
Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...
  2485  11 
В гнездото на старата птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...
  527 
Помниш ли юнските нощи,
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата, ...
  542 
Заваля дъждът, небето се намръщи,
на пръсти наднича нощта,
едри капки в земята се пръсват
на хиляди кристални зърна.
Покрива всичко - пелерина, ...
  591  10 
На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
  1366 
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво ...
  1102  16 
На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли, ...
  527  12 
Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...
  646  10 
Вълшебнико, нарамил свойте дарби,
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят, ...
  536 
Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз ...
  546  14 
Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...
  770 
Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...
  694  13 
Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
  963  10 
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...
  1283 
Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
  1351  10 
В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
  640  10 
Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
  574 
Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
  1277  12 
Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...
  588  11 
Ще те накажа веднъж и завинаги
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...
  650  10 
Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
  4292 
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
  1063  11 
В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
  1208  11 
Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
  764 
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
  1013  11 
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
  2836 
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
  635  11 
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
  671 
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
  637  10 
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
  665 
На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...
  1525 
Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...
  549 
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
  559 
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...
  1268 
Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...
  497 
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
  502 
Предложения
: ??:??