МарияДимитрова.67
1 результат
И аз видях: помръкна синевата
и облаците спряха се без брод,
и времето прекъсна своя ход…
Замря земята. Стихна и реката.
И сива димка плъзна по брега. ...
  1721 
Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Из лабиринтите на ледения замък
изгубих себе си. А чуждото тегло
над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.
Пред мъртвите отдавна, древни божества ...
  413 
Дъждът е кос, вали назад.
А зад
решетката
отчетлива
на жиците с метални мисли – ...
  1123 
По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда, ...
  829  25 
Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...
  248 
Тръгнала е Геракинал
за водица, мόре, на ранѝна.
Трака-трака-трак,
трак-трак-трак,
гривните ѝ дрънкат в такт. ...
  1001 
Не ще ти натежа. И няма да се срути
таванът в капището – самота.
Това, което е отвътре, е нечуто.
Което е отвън – е суета.
И няма да ти търся сметка за дължими ...
  522 
Дум-дум, ДУМ-ДУМ...
Ясен звук, прииждащ шум.
Пак ли не спиш, сърце?
Сянка съм без лице.
Пламък съм, но без дим. ...
  473 
Ти си лъжкиня. А днес е неделя.
Пред огледалото – шум и мъгла.
Аз, подчинена на чуждата воля,
остра и бляскава като игла,
пак си бродирам живот разпокъсан, ...
  473 
Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...
  312 
Музика и текст - традиционни.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля. ...
  1415 
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
  905 
Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
  554 
Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън ...
  588 
Кафето с лед не иска друго,
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета ...
  492 
Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
  405 
Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...
  683 
Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...
  417 
Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами ...
  294 
Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло. ...
  471  11 
Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
  310 
/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
  311 
Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...
  782 
Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...
  534  11 
И
Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...
  489 
В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...
  407 
На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...
  297 
Един лисугер
съня ми гложди
като калугер –
смирен, набожен.
Към мен не гледа, ...
  220 
Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...
  416  12 
> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...
  330 
По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...
  259 
По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
  294 
Уж валят мъжете,
а при мен е суша.
Уж плета въжета,
а стръвта не слуша.
Леят се порои, ...
  476  11 
Свикнах все да съм сърдита.
Свикнах да съм си арбитър.
Свикнах да не разговарям.
Свикнах да ми викат Сара.
Правят даже и магия. ...
  193 
Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...
  276 
по стъпкани сърца
нозете ми потъват в кръв
очите ми изпръскани солú
на сладкото везните натежават
в обезсолената вселена ...
  261  17 
Ще се разтворя в
красотата.
Само миг –
и реката ще впие
побелели пръсти ...
  472  14 
Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам ...
  511 
Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе ...
  554  25 
Като дързък крадец
дойдох тази нощ
за сърцето ти.
Ти затвори пред мен
всички врати. ...
  350  19 
Предложения
: ??:??