МарияДимитрова.67
1 032 результатов
Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...
  352 
Първи път:
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...
  254 
Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...
  1371 
Все ставам зиме посред нощ,
обличам се през куп за грош.
До късно лете не стоя,
а лягам още през деня.
И гледам пак, за кой ли път, ...
  2696 
Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
  495  14 
С и н и я т Ж ъ л т и я т
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...
  463 
потъна
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
  508 
В клоните
зрее звезда.
Книгата се разплака.
Имаше някога
клони, листа... ...
  284 
Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...
  327 
Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...
  285 
В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...
  405 
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...
  411  13 
Небето се пощи
и падат снежинки –
от лед кокошинки.
23.10.2018
  441 
лилá -ла -ла
лилá -ла -ла
зън-звън
зън-звън
в росна трева ...
  497 
Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
  373 
Стрела с връх – наконечник каменен,
с украса от пера златисти,
пробола синкавото рамо
на бога – слънцето тракийско.
Изтичала кръвта му огнена ...
  438 
Чаша старинна в метален обков
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...
  252 
в измислена
от тебе
вечер
не мисля
вече ...
  302 
Бе залезът като домат.
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...
  576  22 
Аз
беше ти.
Ти
бях аз.
Прости, ...
  457 
Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
  340 
Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...
  189 
Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...
  765  16 
В жълта хартия загърнах гнева си,
в джоба го пуснах, дано издържи
черната кожа, дано не се скъса –
в жълта хартия гневът ми тежи.
После прегърнах пияните думи – ...
  242 
После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...
  452  17 
Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
  203 
Ти може да ме привличаш,
но аз него обичам.
Може да ме наричаш
свое момиче-кокиче,
след мене да тичаш, ...
  397 
Виж, слънцето даже отгоре се смее –
явно били сме млади и глупави.
Смях пак в очите ти езерни зрее –
достатъчно дълго се лутахме.
Ти ме намери и аз те намерих – ...
  358 
Вече, знам, е късно.
Всичко е заблуда.
Споменът възкръсва.
Трябва да съм луда,
щом към теб се връщам ...
  271 
Бе слънчев, топъл есенен месец.
Не помня дори дали валеше.
Дъждът навярно е бил сащисан –
откак се помня, за него пиша.
Дъждът навярно се е обидил, ...
  323 
Само на десет крачки от мен.
Господи, колко си близо!
С поглед, до смърт уморен,
гледам как тихо влиза,
сяда до теб, шумоли Есента – ...
  364 
Преболедувах лятото. Земята жежка
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън, ...
  1209 
Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...
  490 
Хамелеонската кожа
ми пасва
като ръкавица
на птица.
Пляс – и кръгове ...
  529 
> Страшен беше не Разпети, страшен беше Слепи петък*
Съзвездия като съцветия
избухват
на Шести септември.
А после идва Девети ...
  441 
Когато тъгата е поносима,
е хубаво даже и зиме.
Когато луната е в облак,
търкулвам се – бяла и топла
по стръмното, ръбесто бѝло, ...
  609  10 
– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...
  332 
> Няма тука никаква планета. И никога не е имало. Това е гравитационен колапс. Купол огънато пространство около колабирала звезда.
>
> Евгени Гуляковски "Дългият изгрев на Енна"
>
> ...
  231 
Като тънък филм предпазна кожа,
върху лавата положих грим.
После счупих бързо ножа
и изби крило на херувим.
Как му викаха - Михал ли? ...
  357  10 
Няма да имаме демокрация
днес и веднага – за панацея,
докато нашата нация
в страх и компромиси крее.
Аз имам толкова право, ...
  1555 
Предложения
: ??:??