МарияДимитрова.67
1 019 результатов
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
  194 
В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
  302 
Петелът, с глас на мюезин*,
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...
  643 
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
  402 
Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...
  227 
Пътеката вървеше направо, докато не ú омръзна, тогава свърна надясно, но размисли и направила няколко зигзага, незабелязано се прокрадна към пещерата.Табелката на плътно затворената грамадна врата гласеше:
ВНИМАНИЕ
КРЪВОЖАДЕН ДРАКОН
Работно време: всеки ден, без почивни дни, освен 32 януари, 27 ноем ...
  1251 
(Превод на руски превод)
Вълна̀ с море в разлъка
Вълна̀ с море в разлъка
покоя не познава.
Избила в пенест ручей ...
  1350 
/втори вариант на превод/
Текст: Костас Балахутис
Музика: Христос Пападопулос
Изпълнител: Стаматис Краунакис
Влез, казваш, не оставяй днес ...
  880 
Говоря, защото има небе, що ме чува.
Говоря, защото очите ти ми говорят.
И няма море, и няма и суша,
където очите ти не говорят.
Говорят очите ти, аз танцувам. ...
  734 
Текст: Костас Балахутис
Музика: Христос Пападопулос
Изпълнител: Стаматис Краунакис
Влез, казваш, не оставяй днес
да се слее с вчера, слез ...
  1300 
С хвърчащи хартийки в косите
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...
  329 
...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи, ...
  235 
Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ...
  387  17 
Отивам.
Сега пък ще се влюбя
в дърваря от желязо.
Направих жълти плочки
от слънцето на юга. ...
  279 
На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
  554 
Всеки млад е, млад е, млад е,
а в корема зверски глад е.
Тръгвайте след мен, напук…
Аз през рамо тук
хвърлям призив, горд и прост, ...
  1229 
Рапунцел не обича вече Принца!
Това е приказен, но все пак – гаф.
Желана е принцесата от всинца,
но влюби се неистово в... жираф.
Омръзна й от ловки катерачи, ...
  561 
I
Обичам те?
И тази дума ще ме стигне.
В краката й ще легнат
звезди и разстояния. ...
  421 
1. Пролетарии от всички страни, съединението прави силата да бъдеш себе си.
2. Два остри камъка мелят евтино брашно и скъпи трици.
3. С какъвто си опонираш, такъв ставаш. След изборите.
4. Властта е като жена в полигамно общество, участваща в шоу "Размяна на съпрузи, прехвърляне на топки и жонглиран ...
  561 
/хайку четирилистник/
Олющената
фасада на спомена
в прегръдка – бръшлян.
Затлачена е ...
  231 
Ярки камбанки – цветчета,
в приказен злак се люлеят.
Тръпнат и шепнат, и светят,
в бледа мъгла пламенеят.
Хорица в сърмени дрешки, ...
  418 
Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...
  612  15 
Видях Ксантула вчера
да тръгва от брега,
на лодка с ход отмерен
напускаше дома.
Издуха се платната ...
  1147 
Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки, ...
  264 
> Котаракът на топло...
>
> размърда кадифени ушички.
>
> Елена Гуро ...
  389 
/ за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм. ...
  419 
Пак е челóто ми табула раза*.
А пък грехът ми неписан изтрит е.
Старецът свят пак с елей ме беляза.
Кръстът ми свети под дрехата скрито.
Срещу олтара, на вехта тераса ...
  393 
> Не ме гледай така, момче.
>
> Адриана Йорданова
Слушай, момче, не ме гледай
влюбено и дръзко през стъклото. ...
  406 
Някой изпра с мен
душата си –
вече е чистичко
и ухае на хубаво.
В снега – ...
  395 
Дечица с върбички,
с цветя и свещички
към къщи вървят.
Потрепват свещичките,
кръстят се всичките, ...
  1372 
Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...
  294 
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър. ...
  478  14 
Всичко, което се случва, се случва.
Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия"
Както беше. Съхранена реалност.
Звездите – акупунктурни точки
в плътта на студения Космос, ...
  389 
кап
кап
!нима
тамян нямат
откакто ...
  327 
/от Мария за Андре Рию/
Ще се стрелнат вихърни рисове
над блатисти горички усойни.
Андрей Бели
Червено-черно болеро през кръста. ...
  212 
Косите – пясък руси,
очите – сини.
От погледа ти вкусила,
не искам вино.
Осанката на викинг – ...
  321 
Снежно проблясваща скръб
небрежна.
Ледени ласки, бодли
летежни.
Светещи гроздове в дим ...
  304 
Ах, Санторини!
Очите му – сини.
Косата – руса.
Устните с вкус са
на лед и вишни. ...
  362  10 
Ако можехме да летим,
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...
  346  16 
Защо ли млечносиви дни се заредиха?
Защо така застинал е градът?
Защо прозорците са черно-тихи
и сградите изтръпнали мълчат?
А беше време, плуваха безгрижно ...
  253 
Предложения
: ??:??