Понеже напоследък чета само негативни произведения - какво било БДЖ, пък как България се разкапвала, пък как за нищо не ставаме, затова публикувам този пътепис - като противоотрова.
Трябва да призная, че аз малко късно открих вълшебството на пътуването и приключенията из моята мила, обичана България. Но пък, нали знаете, късната любов е най-истинска, най-вълнуваща, най-луда и остава за цял живот. И понеже не познавам други щураци като мене, а не съм шофьор и мразя колите, обикновено пътувам с влак и пеш. Повярвайте ми, така е много по-вълнуващо, по-истинско! Едно е да стигнете до Мадара с кола, съвсем различно е чувството да хванете влака, да слезете на гарата, да усещате как с всяка крачка се приближавате до това българско чудо, раницата да тежи на гърба ви и да цените всяка своя минута, защото следващият влак идва по разписание и той няма да ви чака. И като стигнете до Конника, ах, почти примирате от удоволствие, защото – тука е, виждате го, пред вас е и за вас е, докосвате със загор ...