А тази нощ в един локал небесен,
ще хлътна. Продавачка на цветя.
Алтън да струват всяка стара песен
и чаша вино – ще ги заплатя.
Цветята ли? Ще бъдат все на кредит... ...

След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али Ботуш* и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето като нежен полъх минава през душата, п ...

По-добре да вали! Илюзорни слънца
прегориха и малкото, дето остана.
Махмурлукът личи – по очи, по лица,
съвестта е безпаметна – мъртво пияна.
Светлината мъждука зад смътен воал, ...

На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник. ...

Ветровете си късат оградите стари
и орачите светят във ризи от лен.
Никой Господ и дявол не ще да припари
до живота в копаня от орех смален.
Няма куче, което от страх да ни пази, ...

Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...

Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...

Глава I: Скърцащите градове и богът от гайки
Ако някога помиришеш Скърцащ град Геод-7, никога няма да го забравиш. Мирише на топъл прах, на прегрял меден кабел, на мъжка гордост, потила се три дни над гайка, и на леко отчаяние с аромат на евтин чай от рециклирана вода.
Слънцето на Амаран – едно голя ...

Художникът рисуваше жена,
жена най-светла в буйните представи,
която носи шепот на сърна
и може с нея чудо да направи.
Художникът рисуваше очи – ...

Из кухнята на мойта безнадеждност,
прелитат шеф-готварски инструменти,
в поръската с подправки съм небрежна,
нагарчат прекалено на моменти.
На сняг белтъците със захар бия, ...

В тъмнината на моята стая
ще поканя да влезе Тъгата
и какво ще си кажем не зная,
но очаквам я тук, на вратата.
Ще започнем навярно със спомен, ...

Затворя ли се – перличка съм в мида,
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...

На липсите не искам да съм изповедник.
Разделите вещаят само дълги нощи.
Броя́ минутите и дните си последни,
когато леден вятър вън липите роши.
Когато улиците вече са премели ...

музика: Симеон Христов
текст: Веселка Василева
аранжимент: ЕПИЗОД
🎤вокал - Димитър Аргиров
🎸китара - Васил Бележков ...

Че Бойко Борисов е доктор по някаква наука. И се хвали, че е прост, хулейки същата тази наука – не я споменавам от уважение. И че полива магнолии с шнура си, докато вдига тежести на лежанката с внучето барабар?
Че някой си Местан е турчин по агентство и българин по местоседалище. Че красивата Корни ...

Една песен,която създадохме с нашата съфорумка Евгения Свидна.Не можах да устоя на хубавия текст и ето я песента.
Галя Георгиева - вокал
Гордън - китари
Дениз Салиев - барабани
Иво Терзиев - клавир ...

Образованието няма за свое условие доброто възпитание. А правилното възпитание понякога пречи на образованието.
Така мисля. Наскоро срещнах професор, от когото винаги съм се възхищавал; по едно време бяхме почти приятели, хапвахме понякога напролет пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена за ...

Забързано времето дните пришпорва обяздени.
Подкови трошат на парчета невръстните наши мечти.
Затънали в делници, хлътваме в клопки от празници
с тежест на камъни. А всъщност, летим...
Но летим накъде? ...

Душата ми е малко птиче,
светът му – в клетка, подреден
и болката да си различен,
изпява то в красив рефрен.
Водица и зрънца си има, ...

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...

Когато автобусът остави Мина на разклона, беше късна привечер — от онези часове, в които светлината се държи така, сякаш не иска да си тръгне, но няма избор. Шофьорът затвори вратата и потегли обратно към града. Прахът се вдигна и за миг закри пътя, сякаш селото нарочно не искаше да запомни как се с ...

Тази любов е вълшебна, ухае в лилаво.
Мека на допир е, мека и топла като кадифе.
Тази любов векове се изглежда забави,
ала е тука сега. Тя най-после дойде.
В тихото тя акостира, на тайно пристанище, ...

След дълги размишления в крайна сметка направихме тази песен с Искрен Пецов,Филип Аврамов - Фицата и Алфредо Торес.Получи се нещо интересно,дано ви хареса.

МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...

На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял, ...

Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...

Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...

Това е кратка, оригинална идея за българска народна песен.
Българската музика е много богата, разнообразна и се отличава от фолклора на другите страни по-своята ритмична специфичност.
Тук свиря в девет осми такт (9/8), а тук-там въвеждам 7/8 и други специфични български ритмични фигури. Надявам се д ...

Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...

По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...

Беше хубав и топъл ден в края на лятото. Богородичният пост току-що беше отминал, ведно с неизбежните забрани за плътски страсти, гуляи и развлечения, слънцето грееше ведро и почти цялото мъжко население на Константиновия град, зажадняло за нещо по-различно от църковни поучения и служби, се беше сте ...

Избълвал толкова лъжи,
че сам-самичък си повярвал.
Но пробвай, нещо му кажи,
от него ще изскочи дявол.
Портрета си целува с плам. ...

Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.
Кравата на леля Дойна ...