От мъката ти дяволът по-чер
стои, Родино. Сух комат ти дробят
поклони мазни струва лицемер,
а гърбавия го изправя... гробът.
Оплакала си не едничък син, ...

Разказвах ти, разказвах ти безкрай,
с прелели от любов, трептящи думи,
за чудни светове, за теб изваяни,
от трескавото ми безумие.
Дарявах ти земята и небето, ...

На съпруга ми
Ти помниш ли как бурното море
изхвърляше по бреговете птици?
Светът пред нас се мъчеше да мре,
за да възкръсне в парещи зеници. ...

Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...

Старостта е с лице на измъчен, съсухрен живот,
под очите със сенки – следи от внезапни копита.
А платната на дните събрал е житейският флот,
по вълните се люшкаш в потъваща лодка пробита.
Вече питаш се кой си, след всичко, което си бил. ...

Даже да го зърнем мимоходом,
рядко осъзнаваме кое
движи в справедливата природа
неговото нежно острие.
Калин Донков ...

Нашето село е пълно с чешити. Ама то преди години и времената си бяха такива – народът не се стряскаше от нищо, караше я спокойно като на забавен каданс, ядеше и пиеше и само щуротии мислеше. Пък и някак си на нашенците им беше драснато да ръсят бисери наляво и надясно. Не че ги мислеха предварителн ...

ВИНОТО РАЗДЕЛНО
Август влачи тежка мантия от пясък,
нейде хоризонта облак прекосява.
В здрача над морето две искри издраскват
силует на птица, после се стопяват. ...

Зимата си отиде, дойде пролетта. Не си спомням много от нея, може би защото живеех ден за ден и всеки следващ ми даваше нова гледна точка върху случващото се с мен и вътре в мен.
Говорех на детето. Не много, все пак разсъдъкът ми беше до известна степен ясен, макар и да ме мъчеше една непрекъсната, ...

Когато мъката прегърна мама
и гарванът от горест побеля,
затръшнах с ярост портите на храма,
преди до кръст и свещ да се смаля.
Небето ми – раздрано одеяло, ...

Орлин Дочев - "Просто Приятели" (официално видео)

С едри капки по тъжен прозорец
се събужда разплакан денят.
И потичат отдолу нагоре
всички мисли, макар че тежат.
В пожълтяващи клюмнали клони ...

Току-що слязла от компа. Фолклорна традиционална песен, която има безброй варианти, който се интересува в интернет ги има. Ние с Борис Жеков решихме да я направим в електронен вариант, да има по-съвременно звучене.
Текст: Народен
Изпълнява: Борис Жеков
Аранжимент: Б. Иванов
И на цигулката маестро Кр ...

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...

Една звезда разпръсна млечен прах
и август разпиля мечти в небето.
От този Персеиден дъжд в сърцето
усетих мощен полет – със замах.
Щурци запяха песен там, където, ...

Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...

Не ме мисли за толкова свенлива,
от думите ти нещо трепва в мен.
Душата ми, макар и мълчалива,
върви към теб и утрешния ден.
Отключи в мене морската стихия, ...

Земята се приближава с безумна скорост, въздухът свисти под крилете ми, а пред мен се изпречва силуетът. Още една секунда, още един милиметър... рязък завой нагоре, рязък удар на вятъра. Аз не просто летя — аз разсичам пространството. Това е моят свят, в който границите на въздуха и земята се сливат.

Тази нощ съзерцавам морето за сбогом:
как изплува луната – същински пожар;
сетне плавно раздипля постелка от огън,
а по нея трепти силует на лодкар.
Тишина. Слушам само морето как диша – ...

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

Когато си отида от света,
човешката ми земна, празна слава
изчезва бързо, както песента.
Не искам тука памет да остава.
Пред мене светъл път се появява. ...

​Като пита мед в небето черно,
дискът лунен кротко се разстла.
А в локала тих сред дим лежерен,
лепне пак житейската мъгла.
​Стон цигулков плаче там и моли, ...

Нощният вятър над Соренто ухаеше на узрели лимони, солена морска пяна и наближаваща есен. Беше август 1986 година. Седях пред старото махагоново пиано в най-известния апартамент на хотел „Екселсиор Витория“. Моторната ми лодка се беше повредила в Неаполитанския залив по-рано същия следобед, принужда ...

До мене сушата седи присвита
и с поглед на изпосник-мъченик.
А суховеят сякаш кон с копита,
тревите гази – огнен и безлик.
Изгуби се дъждът нанейде в миг, ...

От първия ни допир пламна страст
и трепна в мен забравена вселена.
Светът се сви до точка озарена,
а устните ти ме покриха с власт.
При втория ни допир лумна сласт, ...

НЕБЕСЕН ПОКРИВ
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...

Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...

Текст: Яна Котева
Музика: Кристияно Малджонио
Изпълнява: Павел Красимиров
Изображенията в you tube са генерирани от изкуствен интелект.

Тази песен е с дълга история. Иван Неделчев ( Herz07 ) https://otkrovenia.com/bg/profile/herz07 , публикува една идея за песен с предложение, който с каквото може да се включи в създаването ѝ. След това се роди вариант със симфонична оркестрация на Димитър Косев https://otkrovenia.com/bg/muzika/shan ...

Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...

ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ БЕЗ ДАТА
Септемврийският дъх на реката
се промъква с особена тръпка.
Аз държа упорито в ръката
невалиден талон за отстъпка. ...

Ти беше като нас – съвсем обикновен.
С немалко слабости, неразличим от всички…
Страхлив и експлозивен – също като мен.
Но повече от всеки друг, Христос обичащ!
А любовта покрѝва много грехове. ...

Нещо сурово, грубо и студено от мен...
Куплет 1:
Гола без романтика
остана май тъгата.
Старостта безпомощно ...