Животът на човека е една съвкупност от решения,действия,чувства.. Чувство? Но какво е това... състояние? А може би чувството представлява реакцията от дадено повлияване на съзнанието на един човек?А защо човек се стреми към своите цели? Не е ли това просто зазблуда,която ни отвлича вниманието от реалния свят, от това, което ни очаква- смъртта? Дали сляпо вървъм към своята пропаст спокойно изпречили нещо пред погледа ни и игнорираме дразнещото усещане че нещо не е наред?
 В(от) какво се състои човек? Сърце,душа, разум и тяло? Но сърцето не е ли просто най-обикновен орган,действията и чувствата, които то "изпитва" не са ли плод на разумът? Ами душата?
 Да възприемем човекът като личност, да не обръщаме внимание на сърцето и душата...тяло и разум. Просто изглеждаща комбинация, но дали е така? Уви,не. Само по себе си тялото не е изучено и опознато докрай, да не споменаваме разумът!
 Защо човек се стреми към нещо?И защо точно към любовта и щастието? Защото те са част от преградата, която поставяме между погледа си и "пропастта". Но не спираме дотук - остава стремежът. Според мен той е идеологията (идеология, защото стремежът е непрекъснат от раждането на човека до неговата смърт, като постоянно се изменя самата идея) на човека за създаването на нещо, макар и незначително. То е създадено от нас и до някаде ни доставя удоволствие.Освен нашето удоволствие,обаче ,ние печелим по-добри позиции в обществото.Така привличаме вниманието на другите.И освен това успяваме да манипулираме част от тях. С другата част от привлечените хора осъществяваме плановете си за следващото творение и победа... а може би загуба?
 Не винаги човек трябва и може да печели и побеждава, защото пътят към върха и към дъното са еднакви и понякога са с продължителността на една изречена дума. Дори още по-кратки! Както казват мисълта е най-бързото нещо, а думата трябва да бъде обмислена.
 Загубата при човек го стимулира, или по-точно утвърждава неговия стремеж към победата.Но съществуват още два вида хора освен победителите - апатиците и скептиците.За апатиците е все едно дали ще е победа или не. Но тяхната пасивност е породена от много поражения, които са понесли.
 и както всичко си има своята противоположност, минусът при хората са скептиците.Те просто не искат да приемат, че всичко може да завърши добре.Тук те губят своята битка.И както мъдреците казват: "Добрият майстор печели битката още преди самата тя да е започнала." Това е психологическата нагласа на човека. Здрава и позитивна ли е тя, то победата е сигурна.Всяко разколебание би позволило на противника да ни отнесе главата!В реалният живот никой не прощава, дори и най-близките ни хора. Именно те знаят всяка наша слаба точка и ако решат могат да ни сринат из основи.
 Животът на човека се състои от неимоверно много възможности, от които само една е печеливша.Всяка друга е загуба.Дори и да не успеем да придобием нещо, ние все едно го даваме от нас, от нашият "джоб".Няма да споменаваме останалите сценарии, при които потъваме още повече.Макар и да се имаме за "интелигентни" или още "разумни" същества, при нас все още "Законът на Джунглата" важи. Ако не сме на върха ще ни тъпчат докато не се подсигурят,че повече неможем да изплуваме,защото ако ние бъдем по-горе или с по-визш чин(позиция) от нашите врагове и ние бихме ги елиминирали.Защо ли? Защото могат да заемат нашият пост. И който го отрече, той вече е подвластен някому.Дали така е възпитан? Може би.Но ако ли не,то този човек няма място сред победителите,защото действа на принципа: "Преклонената главица остра сабя не сече!" При натиск той би се предал, примирявайки се със загубите нанесени от противника. Но не си спомня за страданията,които е причинил,за да стигне до там.И именно затова той трябва да се бори за своето благо.Накратко - да дадеш 110% от себе си, да покажеш ,че нямаш равен, незаменим си! И тежко му на онзи дързък човечец, който дръзне да се противопостави на тази мощ..Само тогава враговете ти ще треперятчувайки дори факт,който съзнанието им ще свърже с теб.И дори да достигнеш максимума, бори се за максимума на максимума, защото на практика той е безкраен.И ако не гониш неизвестното в безкрайността,друг ще го направи. И ще те мине - загуба! Нещо, което ако си победител няма да приемеш или да се примириш.
 Власт.Основната цел на човекът от съвременното общество.Но всеки човек взет поотделно има свое собствено мнение и визия за нещата.Обществото се състои от хиляди,дори милиони такива хора. Това значи още толкова уникалности, различни мнения и индивидуалности. И всички те се елиминират едни-други. Точно тук може да се използват свойствата на съюза - заедно сме най-добрите, но поотделно - лесни мишени.
 Но за да се просперира винаги трябва да бъдем с една задна мисъл напред. Защо ли?
 Ще ви разкажа историята за тигъра и котката...
 Отишъл тигъра при котката с молба да го научи на всичките си бойни умения и знания.Разбира се котката се съгласила... Не след дълго обаче тигъра се почувствал неимоверно силен.. и я нападнал мислейки си, че силата му няма равна.Но котката си запазила една малка тайна за себе си - как да се катери по дърветата..
 И така с тази една-единствена задна мисъл котката се спасява от мощта на тигъра и му показва,че има какво още да научи, но сам.Тук се крие ключът към успеха.Планирайки своя ход плюс една вратичка за бягство без загуби, разгадавайки следващият ход на врагът.
 И тук се намира едната част от смисъла на човешкият живот - победата и просперирането.Другата част е създавайки нещо,което ще остане, защото дори и миг след като си отидем то остане, ние ще сме победили една от най-великите сили - времето!
 А колкото до любовта и щастието... Те са с невероятно много лица - по едно във всеки един от нас.Лицата им в мен? Тъй като влюбен човек е най-уязвим ще оставя тази малка тайна за себе си...