Понякога се завръщам...Завръщам се към онази пролет,която ни приспиваше със шепота на разцъфнали вишни...Когато ветровете винаги бяха попътни-съучастници в първите ни опити за летене!Когато бяхме смели!Когато бяхме истински!Когато бяхме едно и незнаех къде свършвам аз,и къде започваш ти...Понякога се завръщам...при себе си!