Автор: Жо Дасен
Превод: Мартин Григоров
Знаеш ли, никога не съм бил толкова щастлив, колкото в онази утрин...
разхождахме се по един плаж малко като този...
Беше есен, при това красива...
Сезон, който не съществува другаде освен в Северна Америка...
Там го наричат “индианско лято”,
Но то си беше просто наше...
С твоята дълга рокля
Ти приличаше на акварел на Мари Лоренсен...
И аз си спомням...
Спомням си много добре какво ти казах в онази утрин...
Преди година, преди век, преди цяла вечност...
Припев:
Ще идем, където искаш, когато искаш...
И ще се обичаме още, доде не умре самата любов...
Целият живот ще прилича на тази утрин...
На фона на цветовете на индианското лято...
Днес съм твърде далеч от онази есенна утрин...
Но е сякаш съм там...
Мисля за теб...
Къде си?
Какво правиш?
Съществувам ли още за теб?
Наблюдавам тази вълна̀, която няма да дочака никога луната...
Виждаш ли... като нея аз се връщам назад...
Като нея аз си лягам върху пясъка и си спомням...
Спомням си високите приливи,
спомням си слънцето и щастието, което се случваше на морето...
Преди цяла вечност, преди век, преди година...
Припев:
Ще идем, където искаш, когато искаш...
И ще се обичаме още, доде не умре самата любов...
Целият живот ще прилича на тази утрин...
На фона на цветовете на индианското лято...
Ще идем, където искаш, когато искаш...
И ще се обичаме още, доде не умре самата любов...
Целият живот ще прилича на тази утрин...
L'été indien
Tu sais, je n'ai jamais été aussi heureux que ce matin-là
Nous marchions sur une plage un peu comme celle-ci
C'était l'automne, un automne où il faisait beau
Une saison qui n'existe que dans le Nord de l'Amérique
Là-bas on l'appelle l'été indien
Mais c'était tout simplement le nôtre
Avec ta robe longue
Tu ressemblais à une aquarelle de Marie Laurencin
Et j'me souviens
J'me souviens très bien de c'que j't'ai dit ce matin-là
Il y a un an, y'a un siècle, y a une éternité
On ira où tu voudras, quand tu voudras
Et l'on s'aimera encore, lorsque l'amour sera mort
Toute la vie sera pareille à ce matin
Aux couleurs de l'été indien
Aujourd'hui je suis très loin de ce matin d'automne
Mais c'est comme si j'y étais
Je pense à toi
Où es tu
Que fais-tu
Est-ce que j'existe encore pour toi
Je regarde cette vague qui n'atteindra jamais la lune
Tu vois, comme elle je reviens en arrière
Comme elle, je me couche sur le sable et j'me souviens
Je me souviens des marées hautes
Du soleil et du bonheur qui passaient sur la mer
Il y a une éternité, un siècle, il y a un an
On ira où tu voudras, quand tu voudras
Et l'on s'aimera encore, lorsque l'amour sera mort
Toute la vie sera pareille à ce matin
Aux couleurs de l'été indien
On ira où tu voudras, quand tu voudras
Et l'on s'aimera encore, lorsque l'amour sera mort
Toute la vie sera pareille à ce matin...
© Мартин Г. Казимиров Все права защищены
а не с " малко като..." - нали ? Надявам се,че не съм те засегнала ?- коментираме си просто...