Low
by Endless Blue
I can feel your whisper around me
I can hear your touch on my skin
In your presence so suffocating
Just one breath and I crumble within
I can feel the world clear around me
I can hear the stars in the sky
You're not there whenever I'm seeing
One step closer and my visions go dry
One beam of light in shadows so bright
Leaves me alone, I cannot recognize
(What does it look like anyways)
Down on my knees I'm begging you please
Leave me alone, or I will not survive
(Not that it matters anyways)
I can smell the pain that surrounds you
I can taste the tears in your eyes
You're an actor manipulating
I'm drawn in by your lovely disguise
One beam of light in shadows so bright
Leaves me alone, I cannot recognize
(What does it look like anyways)
Down on my knees I'm begging you please
Leave me alone, or I will not survive
(Not that it matters anyways)
Dark clouds unite no colors in sight
Racing around, I cannot find you
(Why do you always leave this way)
Tears in my eyes invading the skies
Blowing up sand, trying to blind me
(Trembling in this blackened haze)
You cannot take my heart
You cannot break my heart
_______________________________________________________________
Мога да усетя шепотът ти около мен...
Мога да чуя твоят допир по кожата ми...
Присъствието ти е толкова задушаващо,
само едно вдишване и се разпадам.
Мога ясно да усетя света около мен.
Мога да чуя звездите в небето.
Не си там всеки път, когато погледна...
Само една стъпка по-близо и очите ми са сухи.
Един лъч светлина в сенките така светли.
Изоставяш ме, не мога да разпозная...
(Как изглежда все пак?)
На колене те моля:
Остави мe или няма да оцелея...
(Не че това има значение...)
Мога да подуша болката, която ме обгръща.
Мога да вкуся сълзите в очите ти.
Ти си актьор, който манипулира,
а аз съм привлечена от прекрасната ти маскировка.
Един лъч светлина в сенките така светли.
Изоставяш ме, не мога да разпозная.
(Как изглежда все пак?)
На колене те моля,
остави мe или няма да оцелея...
(Не че това има значение...)
Един лъч светлина в сенките така светли.
Изоставяш ме, не мога да разпозная.
(Как изглежда все пак?)
На колене те моля,
остави мe или няма да оцелея...
(Не че това има значение...)
Тъмни облаци се обединяват, не виждам цветове.
Бягам наоколо, не мога да те намеря.
(Защо винаги си тръгваш по този начин?)
Сълзите в очите ми нахлуват в небесата,
разпръскват пясък, опитват се да ме ослепят.
(Треперя в тази почерняла мъгла.)
Не можеш да вземеш сърцето ми!
Не можеш да разбиеш сърцето ми!
© Далия Блек Все права защищены