Камило Сбарбаро - Винаги вглъбен

Sempre assorto in me stesso e nel mio mondo
come in sonno tra gli uomini mi muovo.
Di chi m'urta col braccio non m'accorgo,
e se ogni cosa guardo acutamente
quasi sempre non vedo ciò che guardo.
Stizza mi prende contro chi mi toglie
a me stesso. Ogni voce m'importuna.
Amo solo la voce delle cose.
M'irrita tutto ciò che è necessario
e consueto, tutto ciò che è vita,
com'irrita il fuscello la lumaca
e com'essa in me stesso mi ritiro.
Ché la vita che basta agli altri uomini
non basterebbe a me.
E veramente
se un altro mondo non avessi, mio,
nel quale dalla vita rifugiarmi,
se oltre me miserie e le tristezze
e le necessità e le consuetudini
a me stesso non rimanessi io stesso,
oh come non esistere vorrei!
Ma un'impressione strana m'accompagna
sempre in ogni mio passo e mi conforta:
mi pare di passar come per caso
da questo mondo...

Camillo Sbarbaro

*

Винаги вглъбен в себе си и в моя свят,
се движа като в сън сред хората.
Не забелязвам онзи, който ме блъсва с ръка,
и ако гледам на всичко проникновено,
почти никога не виждам това, което гледам.
Раздразнение ме обхваща към онези, които ме отнемат
от мен самия. Всеки глас ме безпокои.
Обичам само звука на нещата.
Дразни ме всичко, което е належащо
и привично, всичко, което е живот,
както вейката дразни охлюва,
и подобно на него се затварям в себе си.
Защото животът, достатъчен за другите,
не би бил достатъчен за мен.
Наистина,
ако нямах друг свят, моят,
в който мога да намеря убежище от живота,
ако отвъд моите низости и тъгата,
и потребностите, и навиците
за себе си не бих останал себе си,
о, как бих искал да не съществувам!
Но едно странно усещане ме съпътства
винаги във всяка моя стъпка и ме утешава:
струва ми се, че минавам сякаш случайно
през този свят...

Камило Сбарбаро