Валентина Парисе & Спейс Уан - Всичко добро

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Valentina Parisse, Alfredo Rapetti Mogol & Davide Napoleone

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Валентина Парисе, Алфредо Рапети Могол & Давиде Наполеоне

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Lei] Vorrei avere il dono di chi ha sempre tempo…

ricordarmi tutti i nomi… quando mi presento…

e trovare di ogni cosa solamente il meglio…

ricordarmi dei sogni… quando poi mi sveglio…

per descriverti ogni piccolo particolare…

ma certe volte è meglio dimenticare…

un bicchiere per uscire e due per non tornare…

ho dimenticato il nome di questa città…

e la strada che facevo ogni domenica…

mi dimentico di tutto…

ma non credo che…

mi dimenticherei mai di te…

perché davvero ti auguro ogni bene…

ma non tornare in tempo per Natale…

non cercarmi in mezzo ad altra gente…

e se mi vedi, allora resta indifferente…

perché ti giuro,

ti auguro ogni bene…

e di sentirti sempre più distante…

ma le luci a casa sono ancora accese…

come se non fosse mai successo niente…

Vorrei avere il dono di chi torna sempre…

imparare dal passato il senso del presente…

confessarti che quel libro io non l’ho mai letto…

dirti tutto quello che non ti ho mai detto…

e descriverti ogni piccolo particolare…

ma certe volte è meglio dimenticare…

un bicchiere per uscire e due per non tornare…

ho dimenticato il nome di questa città…

e la strada che facevo ogni domenica…

ho dimenticato il posto in cui ti ho detto che…

avrei scelto mille volte te…

perché davvero

ti auguro ogni bene…

ma non tornare in tempo per Natale…

non cercarmi in mezzo ad altra gente…

e se mi vedi, allora resta indifferente…

perché ti giuro,

ti auguro ogni bene…

e di sentirti sempre più distante…

ma le luci a casa sono ancora accese…

come se non fosse mai successo niente…

[Lui] (Ehi…)… Ho fatto errori… ho chiuso porte… ho fatto danni…

ci hai messo tu del tuo…

ma ne siamo usciti indenni…

io ho convissuto in questi anni con i miei sbagli…

ho preso abbagli…

fatto i bagagli…

l’amore è come una lama…

taglia…

ferita inflitta…

ti lascio qualche scheletro

nell’armadio in soffitta…

hai vinto le battaglie…

ma perso la guerra…

ho raccolto i miei vestiti

da terra…

tutto inutile…

hai voluto aver ragione tu… (… tu…)…

lascio le chiavi

sul tavolo e non ci sarò più… (… più…)…

vado via da solo…

assolo Stratocaster…

ora sparisco…

fantasma

Casper…

[Lei] … perché davvero ti auguro ogni bene…

ma non tornare in tempo per Natale…

non cercarmi in mezzo ad altra gente…

e se mi vedi, allora resta indifferente…

perché ti giuro,

ti auguro ogni bene…

e di sentirti sempre più distante…

ma le luci a casa sono ancora accese…

come se non fosse mai successo niente…

… come se non fosse mai successo niente… (x 2)

… come se non fosse mai successo niente…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Тя] Искам да имам дара винаги време да имам...

да запомням имената... когато се представям...

и от всяко нещо са̀мо най-доброто да намирам...

сънищата да си спомням... когато се събудя...

за да ти опиша всеки детайл малък...

но понякога е по-добре човек да забрави...

едно питие, за да изляза, и две, за да не се върна...

забравих името на този град...

и пътя, по който всяка неделя минавах...

всичко забравям...

но не вярвам...

че някога теб ще забравя...

защото наистина всичко добро ти желая...

но не се връщай навреме за Коледа...

не ме търсѝ сред хората...

а ако ме видиш, равнодушен остани...

защото кълна ти се,

всичко добро ти желая...

и да се чувстваш все по-далечен...

но вкъщи светлините са още запалени...

сякаш нищо не е станало...

Искам да имам дара винаги да се връщам...

от миналото да научавам на настоящето смисъла...

да ти споделя, че онази книга никога не съм я чела...

да ти кажа всичко онова, което никога не съм ти казвала...

и да ти опиша всеки детайл малък...

но понякога е по-добре човек да забрави...

едно питие, за да изляза, и две, за да не се върна...

забравих името на този град...

и пътя, по който всяка неделя минавах...

забравих мястото, на което ти казах...

че дори хиляда пъти пак теб бих избрала...

защото наистина

всичко добро ти желая...

но не се връщай навреме за Коледа...

не ме търсѝ сред хората...

а ако ме видиш, равнодушен остани...

защото кълна ти се,

всичко добро ти желая...

и да се чувстваш все по-далечен...

но вкъщи светлините са още запалени...

сякаш нищо не е станало...

[Той] (Хей...)... Направих грешки... врати затворих... щети нанесох...

ти от себе си даде...

но невредими излязохме...

тези години живях с грешките си...

гафове направих...

багажи оправих...

любовта е като острие...

прорязва...

нанесена рана...

оставям ти няколко скелета

в гардероба на тавана...

спечѐли битките...

но загу̀би войната...

събрах си дрехите

от земята...

безполезно е всичко...

искаше ти да имаш право... (... ти...)...

ключовете

на масата оставям и вече ме няма... (... вече...)...

сам си отивам...

като соло на Стратокастър...

сега се изпарявам...

като духчето

Каспър...

[Тя] ... защото наистина всичко добро ти желая...

но не се връщай навреме за Коледа...

не ме търсѝ сред хората...

а ако ме видиш, равнодушен остани...

защото кълна ти се,

всичко добро ти желая...

и да се чувстваш все по-далечен...

но вкъщи светлините са още запалени...

сякаш нищо не е станало...

... сякаш нищо не е станало... (x 2)

... сякаш нищо не е станало...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=FqN_cj1--xc