Морето дрипаво. Смехът на залеза.
Не помня виках ли. Живот преваляше.
Животът вече преваля хребета.
“Еще не вечер” – заклевам себе си.
Животът страшен и светъл. Скучно е. ...
Капитане, няма да те има
този бряг, за който често мислиш.
В себе си ти пак му се присмиваш,
после продължаваш да го искаш.
Има те единствено морето, ...
Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт. ...
Осъмнах на брега на тишината.
Зад мен - скали от тъмни векове
рисуваха замислено платната
на кораб, имал някога море.
На този бряг защо дойдох, не зная. ...
