Парите са просто пари   

Хората са зли и подли същества. Изпълнени са с омраза и завист, която се поражда от нищото и сякаш никога не умира. Това явление едва ли някога ще бъде обяснено, защото всеки човек изпитва негативни чувства към нещо или някой. Наистина това е заложено генетично, но трябва ли да се нараняват невинни души само защото на някого не му изнася нещо. Отговорът е не! За жалост никого не го интересуват чуждите чувства и всички гледат себе си.

   Двадесет и първи век е, а с всяко поколение хората стават все по-деградирали. Не може да се намери разумно обяснение на това явление, а пък и никой не си прави труда да го търси. Егоизмът надминава всякакви граници, алчността и жаждата за материални облаги са уникално силни. Парите диктуват правилата, нямайки пари, си за никъде. Не те приемат дори в простички комании, защото нямаш достатъчните качества, или по-скоро не ти е достатъчно тлъста пачката, за да е впишеш. Ето това представляват хората днес, един на милион е различен... Интересно е къде изчезнаха положителните качества на хората, сякаш нещо ги изкорени от тях, все едно открадна човешкото от тях и в телата им живеят някакви създания, които биват поддържани живи от материалното.

   Истина е, че има и добри хора, в които могат да бъдат доста положителни качества, но са прекалено малко. Те едва ли не се крият, защото ако бъде видяна тяхната доброта, те ще са приети за аутсайдери, различни от другите. Ето това е проблемъта на двадесет и първи век, всичко е на обратно. Хората не са хора, те са някакви същества, като че ли са безмозъчни, обезумели за пари. Истина е, че без пари човек е за никъде, но те не са всичко и никога няма да бъдат. За жалост обаче повече от половината население на планетата няма да разбере това. Те са заслепени от цвета на парите и заглушени от шума им... Всичко, което те искат да виждат и усещат, са тези скапани банкноти. Парите са пари, те могат да ти купят красив и луксозен дом, но не и човек, с когото да го делиш, могат да ти купят маса и скъп алкохол, който да пиеш с празноглави идиоти, които са до теб само защото знаят колко ти е дебел портфейлът, но не и истински приятел, с когото да си разказвате случки от миналото. Парите са просто пари, но я няма истинската тръпка на живота, защото те изтриват всичко. 

   Нека хората си имат пари, но в край на сметка ще умрат самотни с пачките си. Тези хартишки ще ги придружават и в гроба, защото след като приключат жизнения си път, богаташите биват забравени. Единственото оставащо нещо от тях е наследството им, което е чакано дълго, дълго време. Това е жестоката истина, ако имаш пари доста хора ти желаят смъртта, за да ти ги вземат. Желаят ти злото, защото алчността надделява почти над всеки... Тук е моментът човек да се замисли до каква степен той самият е човек, колко му е тлъста пачката и какви са хората от обкръжението му...