Грях и красота. Модерната симбиоза на двадесет и първи век, представена като криворазбрана по Добри-Чинтулов модел. Представите за заобикалящия ни свят биват неправдиво и комерсиализирано копие, което всеки ден се разнася като току-що отпечатан вестник с най-новите пикантни клюки. Модерните представи заместват моралните ценности на хората, благодарение на „високоразвитите икономически страни“.
       Сред погрешните възгледи за красота е заставен и този за жената. Било е прието по презумпция, че към жената трябва да се отнасяме не като с човешко същество с разум и свои желания, а като със средство за удовлетворяването на чужди /не нейни/ желания, които в почти всеки случай са от соматично естество. Разбира се, като отговор на тази безумна френетична нагласа е цъкането с език и мотото, излизащо от устите на повечето ни събратя: „Ех, и таз хубава!“, като с това встъпително междуметие не се помага на изстрадалите жени по никакъв начин. За сметка на това през последните десет години се организираха движения , които също не получиха желания отглас на заявените си идеи. Защо? Ами защото, ако беше се случило, нямаше да продълждават тези подаяния, щяха да се елеминират и целият този социален безпорядък би могъл да се реформира в едно „идеално общество“, в което е вярвал и конгресменът Игнасиус Донъли.
       Откакто дадоха право на жените да изразяват свободно мнението си, узнахме за един от големите проблеми на нашето съвремие, а именно профанацията и експлоатацията върху жените. Решението? Ами направо да се върнем назад във времето, да сложим вериги около ръцете, които са дали живот на бъдещи експлоататори, и да ги заставим да копаят в тунелите. И отново ще се стигне до сегашното ни положение.
       Жената трябва да получи полагащото й се възмездие. Тя е пропита от греха на несъпротивлението,  но именно този грях я превръща в една мъченица, която притежава духовната красота на светица. Още в светото писание се споменава за първата жена, която дарява света с първите си синове. А всъщност се оказва, че тя е създала едни зверове, чиито синове ще продължат „семейния занаят“. Ами ако Бог не беше създал жената? Какво щеше да прави Адам тогава? Нямаше да знае какво е някой да го обича, да се грижи за него, да го направи щастлив.
       Жената носи бремето на греха по красив начин, който може би няма да остане непонятен.