Разхождам се и виждам пред мен една красива жена, която се държи вулгарно, псува, плюе. Гледам я и не мога да повярвам. Не, за мен това не е красиво, а грозно и отблъскващо. Каква ирония, нали? А Достоевски е казал, че: ''Красотата ще спаси света''. Да, може би има нещо вярно, но тук не става въпрос за самата красота, а за способността на човек да възприеме прекрасното като истинско съдържание на света.
Красив може да бъде човекът, природата, дори светът, в който живеем. Но истинските измерения на красотата, които ще спасят света и ще доведат човечеството към по-добро са любовта, добротата, трудът и съпричастността на хората към глобалните проблеми.
Ние живеем в свят, в който сме заобиколени от силите на доброто и злото, на любовта и омразата. Всеки ден се сблъскваме с жестоките и изненадващи удари на съдбата. И така ден след ден животът ни минава, но онова, което ни дава сили да продължим напред и осмисля нашето съществуване е любовта.
Любовта е най-великата и висша красота, съпътстваща човека. Тя е едно прекрасно чувство, даряващо щастие, раждащо живот. Всеки, изпитал и докоснал се до магията на любовта, която е тъй красива, опияняваща и незабравима, се е чувствал обичан, щастлив, радостен и тръпнещ в очакване на нещо ново. Любовта е чиста и свята, тя ни прави по-добри. Чрез нея се научаваме да обичаме и да сме обичани, да даваме и получаваме щастие. Любов е не само да даваме и получаваме, но нещо по-истинско и съкровено, даващо смисъла на човешкия живот - раждането на деца. Децата са най-чистите и невинни същества на този свят. Те продължават традицията, потомството. Любовта и децата, хванати ръка за ръка, са най-голямата красота, която ще спаси света.
Любовта със своята необяснима сила е способна да преобрази човек до неузнаваемост: от най-големия престъпник до най-големия светец. Тя е тази, чрез която разкриваме една истинска красота, заложена в самите нас - добротата.
Доброта притежава всеки един от нас. Тя е онази красота, която ни кара да се чувстваме значими в озлобяващия свят, в който живеем. Какво по-красиво от това да сме добри и да направим добро в този свят на подлост и лъжи. Добротата е красота, тя ни дава сили, кара ни да се чувстваме удовлетворени от доброто дело, което сме направили. Тя е светъл лъч в нашия делник, тя ни вдъхва надежда за по-добър живот. Всички ние трябва да сме добри и да правим добро, за да спасим света от болката, страданието, сълзите, лъжата и лицемерието.
Добротата е малка част от красотата на света. Тя е тази, която ни кара да се чувстваме значими. Но друга красота, която върви ръка за ръка с нея, е трудът.
Трудът е нещо красиво и добро. Той ни дава сили. Всички ние се трудим по някакъв начин. Ето например нашите родители, стават всяка сутрин, за да отидат на работа. Те се трудят за нас, живеят за нас. Каква по-голяма красота от това? Красиво е и, когато видим млади, все още неопитни, но амбициозни хора, които се трудят с всички сили, за да преуспеят. Трудът е не просто красота, той е един от двигателите на нашия живот, чрез който се чувстваме живи и пълноценни.
Ние живеем, трудим се - всичко това е красиво и добро. Но една от истинските красоти на този свят, която ще спаси света, е съпричастността на хората към глобалните проблеми.
Съпричастността е заложена във всеки от нас. Но не всички сме съпричастни към проблемите на света. Не е достатъчно само да чуем новините и да изкажем мнение за проблемите на света. Не, това не е съпричастност. Ние трябва да сме съпричастни към войните в така наречения''трети сят'', към мизерията и гладуващите хора в Африка. Какво по-красиво от това да сме съпричастни като се опитваме да направим нещо за разрешаването на тези проблеми. Красиво е и да се жертваме за тези хора.
И така животът ни минава. Той е низ от добри и лоши моменти. Живеем, за да умрем. Но едно от най-важните неща за нас е, когато се обърнем назад да видим, че сме го изживели пълноценно и красиво. Нека всички ние бъдем добри и да допринесем с красотата на своите постъпки за спасяването на света.