Любовта - радост или болка?

          Какво е любовта? Какво е тя за нас? Тя е най-светлото и красиво чувство, което може да съществува, без значение дали е споделена или не. Споделената ни носи щастие и радост, а несподелената - сладка болка. Животът ни без нея, не е живот, а съществуване.

     „Любовта е поезията и слънцето на живота" е казал Белински. Тя кара влюбения да мечтае, да се радва по-пълноценно на живота. Когато човек е влюбен, той се променя до неузнаваемост. За него всичко става по-красиво и той става по-добър. Не е човек този, който не се влюбва. Но любовта не носи само радост, а и болка. Тежко е да си влюбен, а да не отговарят на чувствата ти. Когато се обича, сърцето ръководи разума, но не трябва да се стига до крайности. Убийство от любов?! Или самоубийство?! При една несподелена любов отчаянието може да доведе до фатален край, но „Мъката по любовта е самата любов" е казал Рихтер. Споделена или не, тя крие своята сладка болка. Сърце, в което има любов, лесно се обижда. Но който не обожава недостатъците на този, който обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен. Истински влюбеният трябва да може да прости и непростимото, да преглътне болката и да продължи да обича със същата сила, но не всеки е способен на такъв героизъм - това прави ли го по-малко влюбен? Понякога раните са толкова дълбоки, че дори времето не може да ги заличи. Любовта се поражда от нищо и умира от всичко. Най-пагубното за нея са отсъствията на любимия, защото очи, които не се виждат, се забравят. Изпитаното щастие от една истинска изпепеляваща любов компенсира всяка болка. Влюбеният човек живее в един собствен розов свят, където всичко е съвършено. Той е готов да даде всичко свое, да отдаде живота си на тази любов, но често остава измамен, защото в наши дни голяма част от момичетата обичат повече парите, отколкото притежателите им, а момчетата търсят моментното удоволствие, неангажиращо душата. Има ли тогава място за любов? Какво е тя? Пари, удоволствие, изгода? НЕ! За мен тя е страст, привличане, отдаване на чувствата на душата. Но идеалната любов съществува само в мечтите.

    Любовта е най-съвършенното чувство на света, дотолкова, доколкото тя е лишена от предразсъдъци и интереси. Тя внася радост, щастие, надежда и красота в живота ни, но също така крие и много болка, а понякога и отчаяние. Да обичаш и да бъдеш обичан е най-великото щастие на Земята. Ако един човек не е обичал, той не може да каже, че е живял, той просто е съществувал.