Морална евтаназия

Какво е това?

Морална евтаназия, това е психическото и духовното (оттам и душевното) осакатяване на човека. Това са наркотиците, алкохола, цигарите (дори!), насилието и разврата, които ни се предоставят ат екрана, независимо дали е телевизионен, компютърен или в киносалона. Все по-популярна става сатанинската музика, доколкото може да се нарече такава, защото музиката е изкуство, а изкуството е от Бога.

Народът се развращава не само по този начин. Ако имаше стабилна битова култура в нашата страна, положението нямаше да е толкова отчайващо. Няма почти никаква речева култура и не се отдава значение на истински стойностните неща в живота. Колко хора (от всички възрасти), в неделя биха отишли на църква, вместо в близката кръчма или кафене? Вероятно единици.

Всъщност, защо наричам това евтаназия, а не убийство?

Евтаназията се извършва чрез съгласието на обекта. Макар той (обектът) да знае, че извършва престъпление срещу себе си, дава съгласие. Ако не всички, то поне повечето от умствено и емоционално осакатяващите се осъзнават това, но не желаят да го признаят и по този начин – да се противопоставят.

Доколко е разпространено и кой има полза от това нещо?

Моралната евтаназия е факт не само в България, но и в целия свят. Тя се извършва от правителствата на всички държави, и то главно от представителите на тайните общества (масоните). Никое правителство няма полза народът му да бъде можещ и знаещ. Защо? Защото много по-лесно се управлява неуко и просто (в битово и обществено значение) население. Народът знае правата си и се противопоставя, когато ги стъпкват, а населението мълчи, защото е „могло да бъде и по-лошо”.

В кое от двете лица виждате България? Население? Аз също. А няма да станем народ, ако продължаваме да следваме този безбожен начин на живот. Нека взимаме пример от тези, които не позволяват моралната евтаназия да ги завладее напълно.

Бог да благослови България!