С будителското си книжовно дело Паисий Хилендарски става основоположник на идеята за национално възраждане, довела впоследствие до освобождението на българския народ от османско владичество. Представителите на българската историография и на литературната ни история дълго време приемат появата на неговата „История славянобългарская“ /1762г./ за начална хронологична  граница на Българското възраждане, макар фактически този процес да започва десетилетия по-рано.
          За родното му място – Банско, все още се водят спорове, както и за мястото на гроба му. В обичайното за епохата дълго заглавие на „История славянобългарская“ той изтъква едно много важно    биографично отношение обстоятелство, че е дошъл и е приел монашески сан в „Светата гора Атонска от епархия самоковска в лето 1745“. Тогава тя е обхващала твърде много градове и села и въз основа на по-късни предания, записки и устни спомени някои от тях повече или по-малко убедително са посочвани като предполагаемо родно място на Паисий.
      Паисий е роден през 1722г., която е приета и за официалната дата на рождението му. През втората половина на XVIIIв., Банско е цветущо занаятчийско и търговско средище, което поддържа търговски връзки с редица европейски и български градове. Построената в Банско в средата на XVIIIв. Църква с изящен иконостас, чиято цена само едно богато население може да си позволи, масивните каменни къщи на два етажа със скривалища, с бойници в стените и с обширни чардаци, чистотата по улиците и книгите по къщните лавици – всичко това са все красноречиви доказателства за богатството на банскалии, за тяхната предприемчивост, буден дух и добро познаване на напредъка в другите страни извън пределите на Османската империя. Такава е била местната среда, в която вероятно се ражда и формира като личност Паисий. Оскъдните и толкова често оспорвани данни за живота и личността на Паисий Хилендарски, колкото и да са интересни и необходими за далечните потомците, не са вълнували неговите съвременници, защото те получават нещо много по-важно и безценно – знанието за своята история и самочувствието, че са българи, че след такова славно минало са длъжни да извоюват свободата си и да имат по-достойно бъдеще.