Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху дащната парламентарна копаня, избраните ни народни левенти отново предизборно натежаха, наляха се и така се разплуха в парламентарните беемвета, та чак започнаха да пращят.
Заобиколени от сонм тежкокрили телохранители, със страшна сила, челична воля, дързост в погледа, къртовски хъс в душичките и налудничав, параноичен мерак за власт миличките ни кандидат-депутати пак се емнаха да ръшкат по гори, села, градове и паланки, за да светнат народа кой в края на краищата трябва да води огрухания българин за носа. Вестници, радиостанции, кабеларки, БНР и БНТ, или поне това, което е останало от тях – всичко бръмчи, жужи, тиражира, усилва лъжата и пее.
Черна, с грешни пари платена, медийна жътва. Ням ...