“Така да бъде, милейди. - каза спокойно високата фигура на мъж, облечен в лека ризница от халки, загърнат в тъмното си наметало. - Така да бъде… - повтори сякаш на себе си.
Благодаря Ви, господарю мой – прошепна Дамата, поглеждайки към неспокойните небеса.
Не съм ничий господар, благородна лейди – отвърна фигурата – освен на самия мен и на сянката, която ме следва… “
Събудих се бавно и с нежелание. Поредният скапан ден в същата скапана държава и същото мъртво градче. Сънят още резонираше в заспалото ми съзнание и правеше деня много по-сив. “Господар, на самия мен и на сянката, която ме следва...” Думите не искаха да излязат от главата ми, отразяващи се от разхвърляните мисли, които я обитаваха.
България, 2008, 23 октомври... Ничий господар, прокрадваше се мисълта с присъщата й наглост, не оставяйки ме намира. Огледах се: жълти дървета, хора в сиво-сиви дрехи, сиви лица, сиви и празни души, бяха навсякъде, а аз като черно петно се прокрадвах между тълпата. От време на време някое безизр ...