4 апр. 2008 г., 19:41
Виждаш ли дупка в гащите на императора ?! :)
5 мин за четене
Не претендирам, че съм свръхинтелигентна, но затова пък имам готов отговор на всички възможни въпроси. И на незададените. Мога да мълча на всички теми, но иначе зная и много думи. Аз съм бисер на искреността. Сега ми се говори - размита е границата между фактите и легендите, но ако не друго, поне ще те объркам.
Дълго време градих мостове и се лутах между случайности, причини и следствия. Бях неподготвена и ми се наложи да науча основното правило на живота - "ако не можеш - ще те научат, ако не знаеш как- ще ти покажат, ако не искаш - ще те принудят'' ("те'' са обстоятелствата и обществото)... Бях олицетворение на добротата и честността, дори бях, как му казваха -"влюбена''. Обаче постепенно започнах да проглеждам. Чувствах се като в аквариум. В нужда всичките ми приятели се оказваха непознати. Винаги, когато стъпвах накриво, някой ме риташе здраво по кокалчето. На всичките си молитви получавах отговор "Не''. Ненавиждах успелите, но тайно им завиждах. Учих се да търпя, защото иначе щеше да ме научат без съгласието ми. Години наред решавах проблеми, създадени от други и за всеки свой провал обвинявах късмета. Не можех да се правя, че не забелязвам обществото. Тъпо ми беше, че пичовете (модерното название на мачо) са разглезени момчета с нещо като терлик на главите си. Тъпо ми беше, че напудрени момиченца с по-малко мозък от този, съдържащ се в консерва котешка храна, се издигат, афиширайки с дупетата си и, давайки ги под наем. Тъпо ми беше, че основната форма на общуване е ‘'ъ-кането''. Вътрешно изживявах всичко. Щото бях чувствителна. Поемах всичко на моя отговорност - обичах да ме боли гърба. И един хубав ден си казах: "Аз к'во съм виновна за глада в Сомалия, за световната конспирация и за войната в Ирак?" И реших да отдам сложната си натура на прости удоволствия. И без това всичките ми добри намерения се увенчаваха с неуспехи. Казах си: "стига вече заводски хляб, шампанско и сълзи" . Правило в живота ми стана голямата бдителност. Реших вече да не съм тиха и дипломатична, а буйна и неукротима. По-добре собственият хаос пред чуждия ред. Стига с тази немска точност и дисциплина.
Разделих се и с моята "любов незабравима''. Всяко чудо за три дни. И без това моето пандишпанче не ме заслужаваше. Още след третата ни среща, показа мъжкия нагон в себе си с репликата: "не мога да пиша на машина, без да натискам копчетата''. По принцип нямам нищо против да бъда командвана от мъж, стига той да има необходимия мозък, за да го направи добре. Но моят мамин хубавец беше ограничен глупак. А какво правят глупаците - глупости! ;) Кратко и ясно. И ако камилите могат да работят дни наред без да пият, то той умееше точно обратното. О, глупост мъжка! Качеството на днешните чаровници е лошо. Те не допускат да им се ограничава свободата, не желаят над тях да се упражнява контрол , а иначе настояват жена им да е Пенелопа, а портрета на любимата им мама да стои точно над брачното ложе. Добре, че е 8 март да се сетят да покажат капчица признателност и трохичка уважение. Да пием за празниците! И тъй като ми писна в краката ми да се мотаят разни индивиди, писна ми и да си вкарвам автоголове в деветдесет и втората минута, реших да се променя. Основно и изцяло. Пълен ремонт. Изведнъж ми стана ясно, че не случайно Богът на мъдростта в Гърция не е Бог, а Богиня. ;) Между другото сарказмът е една от услугите, които предлагам. Пожелах си да бъда и бях. И съм. Запалих огън и горя в него. Бързо си намерих голяма агитка, която да ме аплодира. Направих си списък с имената на всички, отнесли се с мен несправедливо. На техните удари, отвърнах с два. И кълна се в един кашон с библии - не съжалявам. "Виновна ли съм" - питам и отговор не искам. Капризът ми се превърна в закон. Изглеждам благородна, а съм грешница. Дори 1000 изпечени грешника не заслужават даже да ми завържат обувките . Изобщо не ми пука, че кучетата се разлаяха. Ако искам да не бъда критикувана, трябва да не правя нищо, да не говоря нищо, да бъда нищо. Аз така не мога. И не искам. В близката вечност не смятам да се размеквам. Живея го тоя живот, ама както си искам. Правя се на антилопа, за да изям тигрите. Харесва ми да съм актуална. Понякога се чудя аз на мода ли съм или съм самата мода!? Упс, не повдигай лявата си вежда - не съм превзета. Просто имах добър план, гарантиращ ми победа. Винаги изглеждам добре, за да съм красива, когато извършвам най-големите си щуротии. Разбери го, хабиби, за всеки майстор си има майстор! Последното, което искам да си мислите е, че съм злобна и надута. Приемете го така - добрият човек се забърка в лоша игра. Не ме е страх от провал, тъй като съм падала хиляди пъти. Ако трябва да бъда честна, в тази игра победа няма - има само степени на загуба. Добрата новина е, че винаги си хващаш мишка, независимо от сиренето. Никога не прекъсвам врага си, когато греши, защото, повярвай ми, няма по-ефикасен начин да се почувстваш добре от този да гледаш как някой друг се излага. Малко съм странна - от тъжната музика ми става весело. А ти кой беше? Нищо лично, но имена не помня, нито дати, само случки. Груба ли бях с теб? Не съм виновна - който пита каквото не трябва, чува каквото не иска. Свободната ми воля се изразява в това, че избирам всеки път, когато нямам избор. Не ме отричай, уважаеми, защото не можеш да отречеш нещо, което не познаваш добре. Иначе е все едно да кажеш, че законът е лош, защото съдията е корумпиран.
Ако трябва да съм честна, малко съм самотна. Обаче това се дължи на факта, че орлите летят поотделно, а овцете вървят накуп. Не вярвай на сладките ми обещания, но ако искаш да ти завещая безценната си глупост, ми се обади. И тъй като външността се променя, а характерът ми е боклук и идея си нямам какво ще е моето "утре''. Щях да кажа още нещо, обаче някак гузно се умълчах. Айде аз сега отивам да пусна обява във вестника със следното съдържание "монтирам и поддържам гаранционно рога'', а после ще гледам филм с моята любов и чуждото щастие - Брат Пит. А ти ми кажи ще ти липсвам ли и, ако не - защо!? ;););)
Дълго време градих мостове и се лутах между случайности, причини и следствия. Бях неподготвена и ми се наложи да науча основното правило на живота - "ако не можеш - ще те научат, ако не знаеш как- ще ти покажат, ако не искаш - ще те принудят'' ("те'' са обстоятелствата и обществото)... Бях олицетворение на добротата и честността, дори бях, как му казваха -"влюбена''. Обаче постепенно започнах да проглеждам. Чувствах се като в аквариум. В нужда всичките ми приятели се оказваха непознати. Винаги, когато стъпвах накриво, някой ме риташе здраво по кокалчето. На всичките си молитви получавах отговор "Не''. Ненавиждах успелите, но тайно им завиждах. Учих се да търпя, защото иначе щеше да ме научат без съгласието ми. Години наред решавах проблеми, създадени от други и за всеки свой провал обвинявах късмета. Не можех да се правя, че не забелязвам обществото. Тъпо ми беше, че пичовете (модерното название на мачо) са разглезени момчета с нещо като терлик на главите си. Тъпо ми беше, че напудрени момиченца с по-малко мозък от този, съдържащ се в консерва котешка храна, се издигат, афиширайки с дупетата си и, давайки ги под наем. Тъпо ми беше, че основната форма на общуване е ‘'ъ-кането''. Вътрешно изживявах всичко. Щото бях чувствителна. Поемах всичко на моя отговорност - обичах да ме боли гърба. И един хубав ден си казах: "Аз к'во съм виновна за глада в Сомалия, за световната конспирация и за войната в Ирак?" И реших да отдам сложната си натура на прости удоволствия. И без това всичките ми добри намерения се увенчаваха с неуспехи. Казах си: "стига вече заводски хляб, шампанско и сълзи" . Правило в живота ми стана голямата бдителност. Реших вече да не съм тиха и дипломатична, а буйна и неукротима. По-добре собственият хаос пред чуждия ред. Стига с тази немска точност и дисциплина.
Разделих се и с моята "любов незабравима''. Всяко чудо за три дни. И без това моето пандишпанче не ме заслужаваше. Още след третата ни среща, показа мъжкия нагон в себе си с репликата: "не мога да пиша на машина, без да натискам копчетата''. По принцип нямам нищо против да бъда командвана от мъж, стига той да има необходимия мозък, за да го направи добре. Но моят мамин хубавец беше ограничен глупак. А какво правят глупаците - глупости! ;) Кратко и ясно. И ако камилите могат да работят дни наред без да пият, то той умееше точно обратното. О, глупост мъжка! Качеството на днешните чаровници е лошо. Те не допускат да им се ограничава свободата, не желаят над тях да се упражнява контрол , а иначе настояват жена им да е Пенелопа, а портрета на любимата им мама да стои точно над брачното ложе. Добре, че е 8 март да се сетят да покажат капчица признателност и трохичка уважение. Да пием за празниците! И тъй като ми писна в краката ми да се мотаят разни индивиди, писна ми и да си вкарвам автоголове в деветдесет и втората минута, реших да се променя. Основно и изцяло. Пълен ремонт. Изведнъж ми стана ясно, че не случайно Богът на мъдростта в Гърция не е Бог, а Богиня. ;) Между другото сарказмът е една от услугите, които предлагам. Пожелах си да бъда и бях. И съм. Запалих огън и горя в него. Бързо си намерих голяма агитка, която да ме аплодира. Направих си списък с имената на всички, отнесли се с мен несправедливо. На техните удари, отвърнах с два. И кълна се в един кашон с библии - не съжалявам. "Виновна ли съм" - питам и отговор не искам. Капризът ми се превърна в закон. Изглеждам благородна, а съм грешница. Дори 1000 изпечени грешника не заслужават даже да ми завържат обувките . Изобщо не ми пука, че кучетата се разлаяха. Ако искам да не бъда критикувана, трябва да не правя нищо, да не говоря нищо, да бъда нищо. Аз така не мога. И не искам. В близката вечност не смятам да се размеквам. Живея го тоя живот, ама както си искам. Правя се на антилопа, за да изям тигрите. Харесва ми да съм актуална. Понякога се чудя аз на мода ли съм или съм самата мода!? Упс, не повдигай лявата си вежда - не съм превзета. Просто имах добър план, гарантиращ ми победа. Винаги изглеждам добре, за да съм красива, когато извършвам най-големите си щуротии. Разбери го, хабиби, за всеки майстор си има майстор! Последното, което искам да си мислите е, че съм злобна и надута. Приемете го така - добрият човек се забърка в лоша игра. Не ме е страх от провал, тъй като съм падала хиляди пъти. Ако трябва да бъда честна, в тази игра победа няма - има само степени на загуба. Добрата новина е, че винаги си хващаш мишка, независимо от сиренето. Никога не прекъсвам врага си, когато греши, защото, повярвай ми, няма по-ефикасен начин да се почувстваш добре от този да гледаш как някой друг се излага. Малко съм странна - от тъжната музика ми става весело. А ти кой беше? Нищо лично, но имена не помня, нито дати, само случки. Груба ли бях с теб? Не съм виновна - който пита каквото не трябва, чува каквото не иска. Свободната ми воля се изразява в това, че избирам всеки път, когато нямам избор. Не ме отричай, уважаеми, защото не можеш да отречеш нещо, което не познаваш добре. Иначе е все едно да кажеш, че законът е лош, защото съдията е корумпиран.
Ако трябва да съм честна, малко съм самотна. Обаче това се дължи на факта, че орлите летят поотделно, а овцете вървят накуп. Не вярвай на сладките ми обещания, но ако искаш да ти завещая безценната си глупост, ми се обади. И тъй като външността се променя, а характерът ми е боклук и идея си нямам какво ще е моето "утре''. Щях да кажа още нещо, обаче някак гузно се умълчах. Айде аз сега отивам да пусна обява във вестника със следното съдържание "монтирам и поддържам гаранционно рога'', а после ще гледам филм с моята любов и чуждото щастие - Брат Пит. А ти ми кажи ще ти липсвам ли и, ако не - защо!? ;););)
© Руси Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми! Разпознавам себе си ! Поздрав
-
готино, хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Наистина ли си на толкова, на колкото пишеш?...
Аз съм привърженик на самоиронията...