“Всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга” - Робърт Дал

Днес никой не е себе си. Всеки е надянал по една маска, за да се приобщи към дадена среда. Ние сме едни малки и мижави актьори на собствена сцена, прикрили “истинските” си лица с много грим, със сценични дрехи и с научени наизуст реплики, опитващи се да убедят “публиката” в правотата на техните думи. Светът си е изградил точни стереотипи и ако не се вписваме в тях, ние ставаме определение за ненормалното. Не се ли обличаме, държим или говорим по определените норми, то ние не съществуваме в системата. Тя натиска копчето “изтрий” и ето ни отново по средата на нищото. Точно това желание да се харесаме на хората, точно то дърпа спусъка, който задейства кино-манията на нашето съществуване. И отново сме изправени пред избора на нашия живот - кои да бъдем този път. От самото ни раждане в нас е заложен актьорският ген, но в някой е проявен по-силно, отколкото в други. Не е хубаво човек да бъде продуктивен актьор с голяма кариера зад себе си, защото по пътя на нашето “величие” ние можем да загубим себе си и то лесно, но обратният път, пътят към намирането на себе си, този път е много по-труден и много малко хора са се завърнали от това „намирам - себе си – сафари”. Човек е най-малко искрен, когато говори от свое име. Дай му маска и тогава той ще ти каже истината.