За инерцията и заместителите

Бих искал да започна патетично. Например - „О, Велика инерция! Ти, която ме направляваш и Ти, която си моето „Перпетомобиле”. О, Велики заместители на мойте истински мечти. Вие, с които се примирих и Вие, на които сега се кланям и почитам.”

Говоря за обикновения човек. Този, който води обикновен живот с обикновено семейство или без семейство. С или без хоби. С приятели или само с познати. С работа, която коренно се различава от неговите изначални желания и амбиции.

Човек, който все още не е осъзнал какво точно иска да прави. Или, който е осъзнал, но не му достига нещо. Животът на такава личност е низ от „съвпадения”. Той не си избира професии, приятели, сексуални партньори. Той „попада” на тях. После свиква с тях, е, разбира се, има и отпаднали. След което се оформя един продължителен цикъл с една професия, един партньор и неколцина приятели. Може би и едно хоби, което е хоби на някой от приятелите. Този период може да продължи и до края на живота. Защо инерция? Ами да погледнем от гледна точка на СРЕДАТА. Ако този човек изчезне. Ами в работата ще е лесно да назначат друг. Дори да  се е доказал, той определено е заменим. Каква ирония само - човекът, който винаги е давал сигнали, че е в тази фирма или организация е за малко, но уви, е натрупал дългогодишен стаж, изведнъж изчезва. Ами какво толкова, просто моментът, който всички са мислели, че е всеки следващ ден, просто е настъпил. На приятелите ще липсва, но по особен начин. Дори те самите няма да могат да го формулират. Ще си е отишъл човек, който като че ли се е присламчил преди Х-години. С който са се сближили, но който е останал загадка за тях, не от потайност, а от предсказуемост. За партньора ще е по-трудно. Все пак не можем да пренебрегнем привързването. Но тази трудност идва и от постепенното припокриване с него - ако са изкарали повече време заедно, може би доста си приличат чисто ментално. И тук ирония – мъката на винтчето за гайката. И наистина този човек е като машинен елемент, който подлежи на смяна. Заживял  със заместители на това, което е искал като по-млад или това, което е осъзнал по-късно, той може да бъде заместен по всяко време - неговата инерция и въртене на място са полезни и необходими за СРЕДАТА, но по-скоро като аксесоар.

Неговата гледна точка – тя е толкова разнообразна и зависи от конкретния мироглед. От отчаяние и неудовлетворение в един момент, до апатия, или пък удовлетвореност, ако успява да се абстрахира. Той осъзнава или не осъзнава ординарността на живота си, но в общия случай успява да „закърпи” чисто мисловно ситуацията – било то от страх, примиреност, мигове на щастие и пр.

Май всичко е ясно. Да се стремим към ясни цели още докато сме млади. Да сме субекти, а не обекти. Да определяме самите ние какво да правим. Я да видим и този случай. Една силна центрирана личност, успяла в собственоръчно избраната професия, с почти професионални постижения в своето хоби и приятели – всестранноразвити, интересни и равностойни. По отношение на професията – дали наистина този човек е постигнал мечтата си, дали работата му не е свързана в по-голямата си част с дейности по-различни от това, което си е представял. Дали не е заместил първоначалната си идея с нещо далеч по-различно, въпреки че носи името на неговите въжделения. Дали неговата мечта не е оазис сред бюрокрацията, администрацията, промотирането на неговия „продукт”. Май че и той е поел по пъта на инерцията. Той се развива, със сигурност жъне успехи, но това не са неговите изначални успехи, а успехите, които кореспондират с очакванията, поставени пред него. Той не е винтче, той е цял апарат, но и от тях има в изобилие. Какво ще кажат приятелите, ако той изчезне. Колкото и странно да е, ще има примирение и солидарност. Отиде си човек, който бе изключителен професионалист, отдал се на работата си. Той живя достойно, имаше чудесен характер и т.н. Я малко по-дълбоко – отиде си чудесният инструмент и машина, но ние сме готови с друг такъв, още по-амбициран и производителен. Отиде си прекрасният ни приятел, на който малко завиждахме и който малко съжалявахме приживе, защото беше толкова добър професионалист, че чак изчезна и се замести с друг човек, поел по пътя на социалната инерция.

Неговата гледна точка – ето, постигнах мечтата си, но защо още не съм удовлетворен, или ако съм удовлетворен, откъде идва този полъх на скептицизъм. Защо живея на бързи обороти, а не се „премествам” с амплитудата на оборотите.

Принцип на инерцията:  Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно движение, ако не му действат други тела.

Принцип на социалната инерция: Всеки индивид запазва състоянието си на покой или на равномерно предсказуемо праволинейно движение, ако не му действат отвън, при първоначално адаптивно насочване.