ИЗМАМНИ ФИРМИ И ТРАФИКЪТ НА ХОРА

   Ние, българите, живущи в една от най-бедните страни на Европейския съюз, сме най-уязвими на измами, трафик на хора и бяло робство. Понеже много интелигентни българки и българи остават без работа, пък и някой работят за жълти стотинки при лоши условия на труд, решават да си опитат късмета навън. Нямат голям избор и се обръщат към посреднически фирми за набиране на работници в чужбина. 

   Кой с лиценз, кой без лиценз, капанът, в който попадат, е един. Голямото прецакване е по следния начин: Обявяват някакви фиктивни работни места за чужбина и започва набирането на желаещи. Подаваш си работна автобиография и четири снимки в цял ръст, сякаш ще те избират за манекен, а не по качества като специалист. Вземат ти такса за превод и обработка на документи. Пълна заблуда. Хората, подмамени от добрите оферти, се нареждат на опашка и чакат ред. Вземат им парите и документите и до там. После чакай, че си нямаш работа. Разбира се, че има наистина и някой реални работни места, но за по-упоритите или финансово обезпечени. Даваш пари под масата - 200 евро и си готов. Умираш от щастие, че заминаваш. Да, но като дойдеш в Кипър, се оказва още по-голяма измама. Понеже ти е за пръв път, не знаеш език, къде учил, къде не доучил в България, още първия ден жените, дошли на работа, изпадат в шок и ужас. Обикновено фирмите, набиращи хора от България, ти дават договор на английски език преди тръгване. Даже нямаш време за превода и повечето жени не се вълнуват, нали тръгват. На летището ги посреща кипърец. Откарва ги в някое планинско село на Тродос, където рядко виждаш слънце зад баирите. Настаняват те на квартира близо до хотела и бара и започваш да работиш робски труд - по 12 до 16 часа в денонощието. Сутрин прави закуска. През деня чисти по 20 - 30 стаи в хотела, помага за обяда, после чисти и мие цялата кухненска посуда. Вечеря и отново миене на посуда, сервиране и стоене за обслужване на клиентите до късна доба. Сутрин пак наново. По някога има почивен ден веднъж в месеца. Постоянно е под контрола и надзора на фамилията, държаща хотела и бара. Нагрубявана и овиквана. Минава месец и жената чака заплата. Ами ще чака, но първо трябва да преспи с някой приятел на собственика, че тогава, ако благоволи, шефът ще плати. Ако е твърда и не е омекнала за този месец, започва да ú се казва, че е мързелива и трябва да си ходи. Тя вече не може да изтрае психически - или се поддава на атаката, или търси помощ от свои познати, за да излезе от това място. Спомня си, че е оставила две деца в България и възрастни родители. Те чакат и разчитат на нея. Обажда се на фирмата в България, а оттам ú казват: „Мързелива си и ние нямаме вина. Ще ти търсим друга работа, но ще чакаш.“   Това, разбира се, никога не се сбъдва. Жената си хваща обратния път за България и до там. Нейното място се заема от друга жертва. Ако все пак намери някакви познати да ú помогнат за работа и квартира, е добре. Има обаче случай, където попадат на българи с други помисли. Вземат я на квартира с обещание за помощ, но не го правят. Когато тя свърши парите от мизерната си заплата, ú казват или да пуска гювеч, или да си ходи. Дават я на някой друг кипърец, който си иска секс услуга, за да работи по 12 часа в неговия бар или на негов приятел. Ако жената няма много морални задръжки, няма проблем. Има жени, които дори и да имат такива, притиснати от живота до стената, не отстояват на принципа си. Които са по-хитри, така завъртат кипъреца, че му вземат акъла, а после доста пари и подаръци. Но които са по-хитри, които не са, дават секс за една кора с яйца или две кила свинско месо на седмица. Ами селяните от Кипър понякога така си плащат. Нагледал съм се на циркове. Има жени - идват и не знаят къде се намират. Помагах на едни при регистрацията си в бюрото по труда, а те не знаят адреса си, въпреки че са живели там два месеца. Други пък, които са изгонени от работодателя си, не знаят имената му, нито името на фирмата, нито адреса на заведението. Получавали заплати с чек, но никоя не се сетила да ксерокопира този чек, преди да го осребри. Ами как ще докаже, че е работила за тази фирма, за да ú платят осигуровки. После плачат: „Две години му работих и не ми е платил осигуровки“. Ами спахте, дами и господа, то се иска акъл, за да го закопчееш този работодател. Ако ти плаща в кеш, тогава снимайте му с мобилния си телефон леката кола или пикапа всеки ден. Снимайте всеки ден обекта, където сте работили и по възможност - адреса. Името на улицата е на всяко кръстовище. Снимайте го. Ако трябва, направете му аудиозапис, когато ти плаща в кеш, без да разбере. Проведи му разговор за парите и заплатата. Това все пак е доказателство. Всяка година през февруари ходете в асфалията и си правете справка дали ви плаща осигуровките. Ако не, правете жалба и прикачете доказателствата. През април инспекторите по труда ще го разфасоват, ако не плати осигуровките. Много се ядосвам на българи, дето не се интересуват, а после плачат.

   Между другото, службите им действат и то добре. Ще ви обърнат внимание. Това не е България. Държавната хазна се нуждае от пари. Контролът вече е яко стегнат. Пак повтарям, обезателно си направете доказателствен материал. Най-малко - запишете трите имена и рождена дата на някой работник от фирмата, за който имате сведение, че е осигуряван от тази фирма. Запишете номерата на служебните автомобили и телефони. Колкото повече информация имате, толкова по-добре. Още като пристигнете в Кипър, изпратете съобщение с мобилния си на ваши роднини и приятели с точния ви адрес. Утре може да изчезнете и никой няма да знае къде сте били. Това са толкова елементарни неща. Не че ще ви се случи нещо лошо, но все пак трябва да знаете къде сте. Не можеш да живееш шест месеца на едно място и да не си знаеш адреса. Имах такъв случай. Направо сме за оплакване, макар че се пишем на интелигентни.

   Трябва да знаете, че кипърските фирми са в голяма конкуренция. Помощ може да получите и от конкурентна фирма. Работата е малко и има борба за елиминиране при получаване на поръчки от държавния сектор. Некоректни фирми въобще не се допускат до там.

   Що се отнася до нашите агенции за набиране на работници към чужбина, въобще не могат да защитят нашите права. Те веднага запълват работното място на жената с друга. И това ако не е трафик на хора пък - на. По принцип е нужно да осигурят работа минимум за шест месеца на една жена. При некоректен работодател да ú намерят друг. Това обаче не се прави и не е в интерес на агенцията. Те ще кажат: „Ами ние даваме тези хора на кипърска агенция по труда и тя ги настанява. Ние нищо не можем да направим.“ Знам как ще се измъкнат. Добре де, като сключвате договор с кипърската агенция, тези неща не ги ли залягате?

   Ако попаднете на работодател, който не иска да Ви плати и ви гони от работа, ви съветвам незабавно да се обърнете към местното полицейско управление. Има някой работодатели се изхитряват и могат да направят жалба срещу вас, че сте го крадели. Не е зле да го изпреварите, пък после - има отдел към бюрото по труда, който ще ви съдейства да си получите парите, ако не ви плати още на място в полицията. Дано да съм бил полезен поне малко с тази статия.

    Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!

         05.02.2012г.                 ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА