Корекция на заекването по нов метод

( втора част)

Йорданка Йорданова Донева

В контекста на музикотерапията цветното асоцииране по музикални мотиви дава неподправена информация за емоционалния статус на детето,осигурявайки му възможности да развива вътрешен контрол,за разлика от проективните тестове(например цветните петна на Роршах и тяхната трудно дешифриране).Давайки социално приемлив изход на агресията и другите негативни чувства(породени от комплексите за малоценност)-цветното асоцииране е вариант за „изпускане на парата“ и разреждане на напрежението.Чрез изразяването на потискани мисли и чувства(разкривани в рисунките)между децата и терапевта се установяват отношения на емпатия.А подтикването на заекващите да рисуват (по музикални мотиви)измества вниманието им от „неудобството“ на вербалната изява към дейността.В резултат на аналитико-синтетичната дейност звуковата информация се декодира и изпраща в интегративния център,където се свързва с процесите мислене,памет,емоции и се поставя в съзвучие с насочеността на личността.В процеса на арттерапия се развиват и художествените възможности на учениците,в резултат на което се повишава самооценката и чувството за удовлетвореност от развитието на скритите таланти.

Група американски учени правят опити да свържат музикалната интелигентност с другите когнитивни домени(Раушър,Шоу и колектив).След като изследват моделите на съзряване на нервната система,тези учени предполагат,че музикалната интелигентност и пространствената способност са тясно свързани в човешката когниция.Доказано е ,че малки деца,които са учени да свирят на клавишен инструмент,се справят по-добре от различни контролни групи със задачи,изискващи пространствено-времеви операции.Ако успеем убедително да докажем,че музикалната интелигентност е първична и стимулира развитието на другите способности,то йерархията на когнитивните домени би могла да се преосмисли.А едновременното включване на пространствената и музикалната интелигентност би довело до по-висока степен на преработка на информацията и по-успешни контакти в терапевтичната стая.Цветните асоциации на заекващите деца имат спонтанен характер,за разлика от организираните говорни „тренировки“.Докосването до творчеството и въображението(според Карл Юнг)е овладяване на лечебна сила.Рисуването без визуален модел дава възможнаст на детето да изрази вътрешните си преживявания и от дълбочината на душата му да изплува несъзнатото(често причина за вътрешни конфликти и натрупани психотравми).Рисуването на фона на приятна музика се п ревръща в акт на освобождение,в социално приемливия вид на гнева,болката,страха,тревожността.

Според Д.Георгиева и С.Евстатиева заекването е „емоционално-стресиращ фактор за говорещия и не позволява нормално протичане на процеса комуникация.Заекването е експресивен речеви проблем,който довежда до вторични поведенчески,емоционални и когнитивни отклонения“.Модуларният подход в съвременната психология защитава теорията,че човешкият мозък е разработил в процеса на еволюцията много,отделни структури за информационен процесинг.Т.е. учениците(особено тези с увреждания)притежават различни умове и обучението е най-ефективно,ако се вземат под внимание различията,вместо да се игнорират.Акцентира се върху възможността на всяко дете да изяви себе си.

Разсъждавайки върху това-какво означава да бъдеш „развит“(интелектуално и езиково)Хауърд Гарднър предупреждава специалистите да обръщат повече внимание на умствения статус на творците на изкуството.Това разширяване на дефиницията на човешката когниция(като в нея се включват и способностите на хората,ангажирани с изкуство) е окуражаващо и перспективно.Авторът доказва убедително,че пластичността на човешкия мозък в ранните години от живота на детето е много голяма.Т.е. различни части на мозъка могат да станат взаимнозаменяеми,когато има функция,засегната от патологичен процес и се налага нейното заместване.Тези компенсаторни възможности много успешно се стимулират чрез заниманията с изкуство.В структурно отношение музикалната интелигентност е почти паралелна на лингвистичната и няма научен смисъл едната от тях да се нарича интелигентност,а другата талант.Затова учителите не трябва да пренебрегват големите терапевтични възможности на музиката и останалите изкуства в общообразователния и ревалидационния процес.

При всеки индивид заекването протича различно,но неизменно се наблюдават характерологичните изменения на личността,които са провокирани от неуспехите в говорната изява.Специалистът(логотерапевт)трябва да избере такава система от конкретни дейности,които не само да стимулират психическата активност на децата,но и да им осигурят ситуация на успех в процеса на комуникация.Този избор може са се базира и на възможностите на музикотерапията и арттерапията(в частност цветното асоцииране),които са „инструменти“ за енергийно активиране на биоелектрическата активност на мозъка и за снемане на тоничното напрежение,за премахване на „дизритмията“ при статъринг.

В условията на логопедичния кабинет при училище „Д-р Петър Берон“-гр.Търговище бе направено експериментално проучване за наличието на синопсии(аналитични и комплексни) и цветни асоциации за:цифрите,дните на седмицата,имената на месеците,звуковете в българския език.От изследваните 60 ученици при 8 се установи заекване в различна степен.Прилижени са следните диагностични методи за оценка на езиково-говорния статус:

1.Социо-демографски данни за пациента.

2.Оплаквания на детето.

3.Анамнестични данни за нарушението.

4.Оценка на личностовата структура.

5.Определяне на стресоустойчивостта и социалната адаптация по метода на Холмс и Раг.

6.Описание на логопедичния статус.

7.Очаквания на пациента от терапевтич

ния курс.

8.Самооценка на собственото състояние на говора.

Експерименталните резултати демонстрират,че учениците със заекване влагат много по-голяма емоционалност и желание за работа,когато им е поставена задача за цветно асоцииране.При голяма част от тях се наблюдава „типична реакция“(цвят) за определен дразнител(звук) на първосигнално равнище и недостатъчно сходства при цветните асоциации за вербално подадени символи(на второсигнално равнище).Този факт може да се обясни ,макар и хипотетично с локализацията на увреда при заекване(това е прозодическата система,разположена в субдоминантната мозъчна хемисфера).А знаем,че музикалните способности са представени преимуществено в дясната хемисфера.

В следващия етап от експеримента на учениците се предлагат фрагменти от програмна музика(в десет сеанса).На децата се дава инструкцията да нарисуват всичко,което „виждат“ или си представят,слушайки музикалното произведение.Обобщеният преглед и анализ на рисунките показа,че учениците са в състояние да направят много и разнообразни асоциации(репрезентирани върху листа или на монитора на компютъра),които се доближават до посланието на композитора или заглавието на творбата.Макар и дълбоко субективни като натюрел, „звучните картини“доказват,че при децата със заекване(независимо от увредите)е съхранена способността за спонтанно асоцииране и образно мислене.И тези запазени способности са добрата основа за балансиране на говорната изява в условията на художествени дейности.Предварителната подготовка на децата да рисуват собствената си представа( „видение“),предизвикана от музиката ги превръща в субекти на сътворческа изява.Ще посоча като интересен пример участието на учениците в музикалното оформление на рецитала по стихове на Иван Вазов и съвременни поети.След като получиха задача да нарисуват картини по „Симфония на мира“(Стефан Драгостинов),децата споделиха,че тази музика звучи невероятно,има сугестивна сила,богата образност,предизвиква конкретни представи и е много подходяща за оформлението на изучаваните стихотворения от „Епопея на забравените“.Учениците сами посочиха фрагмента за безсмъртието на Левски и боя при Шипка.Участниците в спектакъла помагаха при „ разкрояването“на звукоизобразителната палитра на симфонията,правейки много точни асоциации.Аналогични резултати се получиха и при анализа на кантатата „Политемпи№3“( „Панаирът“),чийто текст по-късно послужи за основа на либретото на детска оперетка.Въз основа на тези опити можем да направим извода,че рисуването върху музикални фрагменти отключва и провокира говорните интеракции,в което се състои и неговата терапевтична стойност и предизвикателства.

Логично е да се предположи,че говорните спазми ще се проявяват най-често в условията на словесна комуникация,при която ученикът трябва да конструира самостоятелно своето устно изказване.При експериментално обучение(по метода на цветното асоцииране върху музикални мотиви)изследването се провежда чрез регистрация на говорната дейност на всеки ученик при всяка форма на реч.След това се прилага статистическа обработка на резултатите и анализ на емпиричните данни.Записват се общия брой на изказванията -като наблюдението се води ежедневно в продължение на десет дни.Установява се сумарната говорна активност(дейност) на всеки ученик(N) и говорната дейност със спазми(n)Индексът на говорните изказвания със спазми се намира по формула,като сумата на говорните изказвания със спазми се раздели на сумата на общия брой на изказванията.

Изследвани са 8 ученика със заекване.От тях-с тежка степен-2,средна степен(0,21-0,8)-3,лека степен-3.Учениците са на възраст от 8 до 16 години.Сравняват се говорните им изказвания в естествена работна среда(логопедичен кабинет,терапевтична стая) и в условията на експериментално обучение(при арттерапевтични сеанси,комбинирани с музика)Използвани са откъси от произведения на Ференц Лист(симфонична поема „Какво се чува в планината“),Рихард Вагнер(увертюра към операта „Танхойзер“),Скрябин,Римски-Корсаков,Стравински,М.Мусоргски( „Картини от една изложба“),Бедржих Сметана(симфонична поема „Водният дух“),Йозеф Хайдн(сонати за пиано,симфония „Часовникът“),Стефан Драгостинов( „Симфония за мира“,кантата „Политемпи№3“,Георги Златев-Черкин(„Севдана“),Цветан Цветанов(Симфония№3) и други фрагменти от популярни произведения.

Сравнителният анализ на парциалните оценки на говорните изказвания позволява да твърдим,че резултатите от словесното описание на нарисуваните „версии“ по музикални мотиви се доближават значително до I и.с. при четене( II).Т.е. само при декламация(ритмизиран говор)учениците показват по-добри постижения.Като се знае,че устният словесен анализ на рисунките(или другите произведения на изкуството)е вид самостоятелна форма на реч,която е по-сложна от предходните(декламация,отговор на въпроси,четене,разказване с нагледна опора),то получените данни убедително доказват ефективността на апробирания метод за ревалидация.Сравнението между I и.с. при стандартно и експериментално обучение сочи значителни разлики(от14 до 23% при различните деца)в полза на нестандартните методи на въздействие.Направеното изследване потвърждава необходимостта от индивидуален подход,както в учебната,така и в логопедичната работа.Свързването на ревалидационната с арттерапевтичната работа мултиплицира ефекта от въздействието,а целта на следващи изследвания ще бъде да се разработи нова,специфична методика за преподаване и логопедическа терапия,съобразена с големите звуковоизобразителни възможности на програмната музика.И като се съобразим с факта,че музиката постъпва 80 пъти по-бързо в интегративния център на мозъка,нейното широко приложение в езиковото обучение е целесъобразно и закономерно.Разумно е да се използва и лечебния ефект на някои композиции(60% от творчеството на Моцарт има такива качества).Затова през последните 3 месеца от изследването бе обособена „терапевтична стая“ за уморените и напрегнатите ученици,в която звучи непрекъснато лирична музика(флейтовите концерти на Меркандел,дивертиментите на Моцарт,сонати от Телеман,Вивалди и др.)

В края на експерименталната процедура се установи,чеброят на спазмите в говорните изказвания на учениците намалява при опита им да опишат собствения си фантазен образ.И така последният формален етап(словесен анализ на рисунките)отпада,защото заекващите деца живо реагират и споделят помежду си за асоциациите,които предизвиква у тях музиката.Сходствата на нарисуваните „версии“ по музикални мотиви при някои от участниците са в подкрепа на предположенията на гещалтпсихолозите за вроденото съответствие между „звуковата физиономия“ и зрителния образ.Т.е. за връзките между зрителния и слуховия анализатор,които са недостатъчно изследвани.Но в условията на групова терапия става факт,че предизвикването на „звуково-визуални образи“ при деца със заекване има доказана корекционна и безспорна психотерапевтична стойност.

Кои са преимуществата на груповото „музикално визуализиране“?

Всъщност групата от заекващи деца се явява микрокосмос,т.е. общество в миниатюра,отразяващо целия външен свят.Учениците са равноправни партньори и имат възможност да получат обратна връзка и подкрепата на останалите. Чрез взаимното си изследване децата получават знания за собствената си личност.Груповият терапевтичен процес разкрива и развива личността на детето с нарушено развитие.Груповите занимания са далеч по-мощен начин да потърсим съвет от скрития във всеки от нас „гений“.В тази дейност много по-важен е самият процес,отколкото резултатите.Чрез себеизразяването на децата се акцентира върху хуманните взаимоотношения в групата.Специалистите по арттерапия препоръчват на ръководителите да не анализират рисунките,а да помогнат на детето самостоятелно да разбере скрития смисъл на своето произведение.

Занятията,комбинирани с изкуствотерапия облекчават диагностиката,дисциплинират групата,дават изход на вътрешните конфликти и силните емоции.За снемане на напрежението се използват различни материали и рисуване на компютър на фона на подходящо подбрана музика.Познаването на методите на изкуствотерапията е важно за включването им като корекционно средство и за преодоляване на психологическите бариери.Психическото здраве на детето с нарушения зависи и от чувствата,а терапевтът носи отговорност за психоклимата в групата.Именно докосването до невербалните равнища на комуникация осигурява равни възможности на всички говорнозатруднени деца.От посочените разсъждения логично следва извода,че цветното асоцииране е добър терапевтичен модел за подобряване на плавността на говорния паток и развиване личността на детето с нарушения(при спазване на адекватен психохигиенен режим).

Изхолзвана литература

1.Андронова,лЛ.З.,М.А.Арутунян,А.С.Александровская-О влиянии пения на заикание,

Д е ф е к т о л о г и я,кн.4,1987,(58-60)

2.Берлиоз,Х.-Проблеми на оркестрацията,С.,1983

3.Бруно,М.-Терапия творческого самовыражения,М.,1990

4.Георгиева,Д. и С.Евстатиева-Аномалии на плавността на речта,

С п е ц и а л н а п е д а г о г и к а,1996

5.Друскин,М.-История на музиката,С.,1976

6.Захаров,А.-Психотерапия детей и подростков,Л.,1982

7.Иванова,Е. и П.Колева-Комплексна терапия на заекването в група-обучителна програма,

С п е ц и а л н а п е д а г о г и к а-бр.2,2004

8.Мутафов,Ст.-Говорът и придружаващите го движения и усещания в норма и патология ,

П с и х о л о г и я,1987,кн.6

9.Речник по психология,С.,1989

20.05.06.г