ДВА ПЪТИ МЪЖ 

М / Т -  Тодор Трайчев

Понеже бе станал наистина рано

и тръгна с главата напред като луд,

попитах го само за болното рамо,

той силно удари стената с юмрук.

Дотук съм, приятелко, страннице моя,

до гроб ще те помня - страхотна жена.

Прощавай, че скачам без теб на завоя,

оставям цигари и малко цветя.

Не всеки може със мен да живее,

освен ако не е два пъти мъж.

Днес той от мойта любов ще слабее,

утре ще стане герой... изведнъж.

Понеже е сладка любовната хватка,

опитах с целувка и топли сълзи.

Най-мъжката сила изглежда го върна,

макар че любовните думи спести.

До тук съм, ми казваш, приятелко моя,

до гроб ще ме помниш, така ли реши.

Прощавай, но скачам със теб на завоя,

отивам, където отиваш и ти.

Сега е при мене, отглеждам го кротко,

купувам му бира, в леглото ми спи,

от сутрин до вечер сърцето оловно

и бързо, и бавно до мен се топи...