Това "пиле" е white-breasted nuthatch - не знам как е на български, в груб превод ще да е белогръд орехотрошач (да ме прощават орнитолозите за невежеството, макар че глаголът "hatch" e по-скоро "излюпвам".)
Това птиче не е от нашите "редовни" приятели, и се въртя, въртя наоколо. докато накрая се престраши и кацна (гладничко ще да е било...) Но преди да клъвне първото си зрънце гледаше така, сякаш искаше разрешение. Интересното беше, че не изяде семенцето, а го занесе на партньорката си, която чакаше на безопасно разстояние горе на дървото. По-късно се разрових и прочетох, че тези птички веднъж събрали се, остават заедно до живот. После и двете се престрашиха да си вземат още семенца.
Много е интересен начинът, по който се придвижват по дървото - силно напомня движението на кълвач (даже аз в началото си помислох, че са вид кълвачи). Когато пък "слизат" надолу по дървото, го правят с главата напред/надолу. Аз не бях виждала тези птички преди, докато не ги хванах в обектива - тези не са от доверчивите, просто предполагам надделя гладът ( а и ни наблюдаваха достатъчно дълго, докато се престрашиха. Освен това чикадиис цвърчаха толкова ентусиазирано - сигурно са им казали, че сме "безопасни").
Звукът, който издават е нещо като "whi,whi, whi" - писклив и ясно различим.
Опашките са много къси, а човките са дълги и вирнати нагоре.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!
Поздравления за прекрасната снимка. Обикновено животните се "сприятеляват" с хора, добри по душа. Това се надявам да се отнася и за теб! Иначе фокусът е почти идеален, а начинът, по който птичето се е вторачило в теб е незаменим. Браво!
Извинявай, че ти повлиях негативно (понякога съм "драка" и минавам някои граници, за съжаление), но принципно, дори и да се прецени този като нещо дребно (каквото условно е),просто класическо и общоприето, на практика, становище е, че голям нокът на малък пръст на мъж си е една парекселанс малка простащина и лош вкус!... Съвсем различно е спрямо повечето от нещата, които си изброила.... Съжалявам, но това е малка част от естетиката и културата, и съответно, ЕДНО е да се коментира такъв факт в обществото "на живо", ДРУГО е когато той(факта) присъства в повече или по-малко художествена снимка!... Недопустимо е само да се критикуват естествено - природни и несъвършенства на моделите!
Аз предположих, че ти нямаш отношение, в смисъл - не си отговорна, че някой мъж си отглежда маникюр на малкия пръст (никой не е съвършен, впрочем), и че няма да се засегнеш!
Съгласен съм, че аз пък от своя страна, проявявам и недобър стил, като се концентрирам върху този факт.
Снимката наистина е чудесна! Според уикипедия, българското име на птичето е "<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0">белогръда зидарка</a>".
Ами коментарът ми пак изчезна нанякъде, и не знам дали ще мога да напиша отново това, което исках да кажа, но ще опитам да пресъздам поне общия смисъл.
Фабер, живея в свят, в който основата на човешкото общуване се свежда до една дума - толерантност. Тук никой не обръща внимание на (и още по-малко ще си направи труда да изкоментира) кой как се "носи". Боядисването, пробиването на различни телесни части, татуирането, обезкосмяването, обезноктяването и прочие е въпрос на личен избор, и кой какво прави с тялото си си е негова работа. Нарушаването на личното пространство на един човек се счита за неприемливо и е проява на лош вкус, дребнавост и тесногръдие. Всеки се носи както си иска (и както му е удобно), без да плаща данък "обществено мнение", още по-малко да се съобразява със снобски (и временни, нетрайни) критерии като "мода", "модно". Основен критерий е личният избор. Дотолкова, доколкото този личен избор не навлиза и не застрашава моето лично пространство, приемам и уважавам правото на всеки да бъде различен от или абсолютно еднакъв с околните. Не се намесвам в избора на другите,и не позволявам намеса в моите лични избори. Ако се чувствам комфортно на обувки без ток, ако ще целият моден свят да се разпищи от възмущение, че ТРЯБВА да се носят високи токове - пет пари не давам - ще си ходя както си искам, модно или не. Няма начин да си отрежа косата, само защото е "модно" да нося къса коса. Ако искам, ще се среша. Ако не искам, няма. И дали това ще се хареса или не на някого е последното, което ще ме развълнува.
Обаче... нарушаването на личното пространство на някого рядко се подминава без коментар - и това е причината да си губя времето в момента и да обяснявам неща, които са common sense.
Нека го кажа простичко: Много мъже тук слагат/ползват липстик. Стига това да не е МОЯТ липстик, не ми пука. Дали го правят, за да предпазят устните си от напукване в нечовешкия студ, или имат естетическа нужда да се разкрасят, за мен няма никакво значение (и не ме интересува). За да го правят, очевидно е важно за тях, и това е единственото, с което хората тук се съобразяват. Жалки махленски клюкарствания "кой/как/ама защо" - рядко някой ще падне толкова ниско. Хората имат друга ценностна система, и далеч по-важни неща, които да ги впечатляват.
Коментари и критика на СНИМКИТЕ ми са добре дошли - за това са тук - някой ще ги хареса, друг не - това приемам безрезервно. Всеки е свободен да ги възприема както си иска, и да коментира каквото и както си иска за качеството на СНИМКИТЕ.
Лични коментари,обаче, граничещи с пошлост и прехвърлящи границата на добрия вкус, считам за недостойни. Дори да са "възнамерявани" като шега. Въпрос на принцип, не на "обиждане".
Много е приятно усещането да храниш птиче от шепата си.С дъщеря ми често ходехме в парка Шьонбрун във Виена и хранехме синигерите, които са много доверчиви и не пропущат протегната ръка с трошички.
Поздрави!
ПП Не помисли ли да подариш на някой нокторезачка по случай празниците!(надявам се да не те ядосам, но някои неща традиционно бият не добре на очи, и аз, с големия риск да съм досаден, чувствам известен дълг да повлиявам на нравите)
Сигурно е страхотно усещане да нахраниш птиче от ръка - у нас (в България) май не съм виждала да се случва.
А снимката е уловила "пилето" точно, както казваш - сякаш се двоуми - да клъвна или да не клъвна
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.