21 янв. 2006 г., 20:03

* * *

Поэзия

1.4K 0 2

* * *

Тогава -
след себе си вървял е всеки...
Кого целуна ти!?
В кого повярвах аз!?
Не знам...
Сега - вървим един до друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maktub (Стихийно Бедствие)

Това е първото "нещо", което излезе от моливчето ми преди годинки, затова е гордост за мен, че даже е гласувано за него!!!

2006-02-06T19:00:22+02:00
limmon4e (Жеже)

харесва ми!

2006-02-01T21:13:29+02:00

Выбор редактора

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0