* * *
и изсъхва извор на тъга...
Жена
Очите й са като рибки
Плуващи в неизвестни
Никому води
Душата й - прелестна измама
Заблуждава другите
Но себе си - не може
Тя иска нещо
Но какво е то не знае
Със желание и вяра
Може тя да те омае
Но не се поддавай ти
Не защото ще изпатиш
А нека да съхраним мечтата
На жената - О горката!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Цветкова Все права защищены