* * *
Нощ е, дълбока и тъмна.
Сенки се движат от спомени,
от думи се открояват следи.
От пламъка бледи светлини.
На колене, не моля за себе си...
От болка раздирам душата си,
от неизвесност и притеснения,
от безполезност и от желания.
Прекрачвам граници,преминавам
мостове,раздвоявам се.
Вече не зная,коя съм...Все едно,
аз се отрекох от себе си,
заради любовта си.
Нищо си нямам вече дори и мечти
не са ми останали.Те за какво са ми?
Няма време за връщане,
а пътят затрупан с препятствия.
Нощ е, студена.Моля се...
Виждам светлината как засиява,
има надежда,дано не е последна.
Разменям душата си за радост
в две тъжни очи...
Сенки се движат от спомени,
от думи се открояват следи.
От пламъка бледи светлини.
На колене, не моля за себе си...
От болка раздирам душата си,
от неизвесност и притеснения,
от безполезност и от желания.
Прекрачвам граници,преминавам
мостове,раздвоявам се.
Вече не зная,коя съм...Все едно,
аз се отрекох от себе си,
заради любовта си.
Нищо си нямам вече дори и мечти
не са ми останали.Те за какво са ми?
Няма време за връщане,
а пътят затрупан с препятствия.
Нощ е, студена.Моля се...
Виждам светлината как засиява,
има надежда,дано не е последна.
Разменям душата си за радост
в две тъжни очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
