Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 дек. 2008 г., 13:39

* * * 

  Поэзия » Другая
588 0 11
Свивам в пазвата
на своите спомени
нежен дъх,
заскрежил се от скитане.
И се връщам
отново във себе си,
опустяла
след дългото тичане.
Тъй е празно...
и толкова тъжно
да се търся
във сенки забравили
моя глас
и моето истинско -
допотопно до болка обичане.
В шепи стискам
на душата си вярата -
да не тръгне
по друмища тъмни
и сама
я захлопвам вратата
на сърдечните,
стенещи ритми.
Само вятъра
тихо прегръщам
във съня си,
но скришно от себе си.
Да не помня,
че много обичам,
да препускам
със него в мечтите си.
Да не помня
сълзите от чакане.
Да забравя
във себе си бурите.
Със бездомното,
тихо мълчание...
ще заровя следите
на думите...


© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??