* * *

От небето на конец висяха
като лампи ситните звезди.
Ангели наоколо сновяха,
шепнеха несбъднати мечти.

Пеперуди на брега отсреща
светеха под лунните лъчи.
Ах, какъв мистичен час за среща.
Природата шетпеше да мълчим.

Даже наште сенки избледняха,
поеха из горите сиви.
А сърцата ни се замечтаха,
танцувахме сами - щастливи!

Бяхме съвършенство. Бяхме рима.
Бяхме емоции и ласки.
И видях те: истинска, ранима,
тъжна под пищните си маски.