17 нояб. 2011 г., 10:15

17 мегабайта от пролетта

1.2K 0 11

 

 

На моя син...

 

Вълшебство от весели битове,

програмирано в ябълков цвят,

като слънчева нишка разплита се

и натиска бутона „рестарт”.

Хукват дните на „хай-дефинишън”-

кадри от чуден пролетен клип.

Любов в мегабайтите радостно диша -

Акашова хроника от Космичния чип...

Дигитална дъга засиява,

скрипт невидим вмъква нов цвят.

НЕматричен Човекът изгрява,

прероден и на Обич богат.

Разпънат на кръст екран с резолюция,

изваяла пиксели с точност до Бог;

бягащ от Дарвин, текст „Еволюция”,

шеговито наднича в „Слънчогледи” на Гог...

Моята Пролет препрограмирана

пред очите ми нежно трепти.

Атакувана с вируси, бита, сканирана,

грее щастливо в детски очи.

Малък магьосник игриво чертае

с пръстчета нови слънца.

Вълшебство от битове в мене играе

и на „хай-дефинишън” виждам Света...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 16.11.2011, Бургас

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално и остроумно!
  • Любовта ти към сина ти е уникално силна!
    Много интересна и съвременна интерпретация!
    Обичайте се!!!

  • Добре дошъл си, Чони!
    Приеми една приятелска десница за поздрав от мен и едно "Наздраве" с хубаво червено вино!
  • Проницателна си, Таня, благодаря Ти!
    Шушке, пожелавам Ти едно такова Слънчице!
    Поздрави Роси! Умееш да вникваш в същността както винаги!
    Много щастливи мигове и за Теб - Бехрин, за Жанет,за Алина!
    Нека вдъхновението и Добротата, Ви водят винаги!

  • И аз това казвам, че в детските очета ,е скрито най-голямото вълшебство, ама народа - тъга, та тъга. ))
    Няма тъга бре хаймани, това са Слънца! )))))))
    Поздравче на всички щурави малки и големи деца!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...