28 мая 2013 г., 23:32

24-и май

1.1K 0 0

                         В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,

                         по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.

                         Шасито старо на количка бебешка тя бута,

                         той смело скача в кофите за смет.

 

                         Пластмасови шишета празни, светлосини,

                         с марков етикет, от вино, от вода или оцет…

                         И после във чувала от зебло натъпкани,

                         за днес нормата им вече е почти на шест…

 

                         Два хляба, цигари люти и бутилка със ракия,

                         а може би и малко плодове…

                         Дали ще им остане за буквар и цветнички моливи,

                         тя дъщерята през септември в първи клас нали ще е.

 

                         И тeз, Кирила, Методи и Наума,

                         дали ще ги познава занапред.

                         Или ръцете малки, много мръсни, ще се ровят

                         тъй както татко, тъй както от години също мама,

                         в препълнените, щедри градски кофи смет…

 

                         

 

                                                   

                         27.05.2013                         Любомир Николов

                           

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...