* * *

Съзрях аз самотата.
Не искам да я видя пак,
но обхванала е тя душата,
сграбчила е с лапи моя свят.

Има ли спасение от нея?
Винаги ли ще съм сам?
Нивга няма да се слея
с друг човек, аз знам.

Никой не е като мен.
Вечно ще съм единак.
Ще остана аз в плен
на мислите си, потънал в мрак.

Те играждат ми затвора,
чувствата са мой палач.
Къде сте, верни мои хора?
Моля, утешете моя плач!

Илюзия или реалност,
аз не спирам да ви търся.
И през святост и греховност
ще минавам, докат' не се прекърша.