* * *
Ела, аз будна съм от снощи,
но затворена е входната врата.
Ключът е в теб, ти пазиш ли го още?
Ръждясала е входната брава...
Отдавна тука никой не е влизал.
Отдавна са забравили за мен.
Аз чувам стъпките ти близо.
До моя дом дохождаш всеки ден...
Не сбираше и смелост да почукаш,
нито да погледнеш пак насам,
дето двамата се будехме учудени
колко бързо денят е дошъл...
Днес ти приближи се плахо до стъклото,
но нищо не видя... Да, вярно.
Изцапано е, ала я кажи,
защо ми е на мене светлина?
С кого ще съзерцавам пак дърветата
и с кой ще гледам към луната.
Оставих го - и нека ми е тъмно,
когато влезеш тук, ще дойде светлината!
Ела!
Аз будна съм от снощи.
Довечера пак няма да заспя.
Аз вече съм приятелка на мрака,
но на тебе ще ти бъда и Жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
