1 апр. 2022 г., 13:55

***** 

  Поэзия » Философская
519 0 0

В утробата черна на нощта,

отпусна се тихо света.

Вървя сама по безлюдната улица.

Вятър прегръща моята снага.

Замръзнали листа сочат път към дома.

Аз не искам, не не искам това.

Не искам сама да крача в нощта.

Аз не искам, не искам това.

Самотата не искам, да ме посрещне

пред моята врата.

Не остана с кой мисъл да споделя.

В огледалото отражението ми е света.

С празнословие ми се насити ума.

Опакована в кич…

Всичко се превърна в лъжа.

© Алина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??