15 янв. 2012 г., 19:03

***

1.1K 0 4


Елa, Живот, да поговорим.
Направо влизай. Ето стол. Седни.
Пийни си. Хапвай до насита.
Гост в бедния ми дом бъди.
Недей да бързаш. Отпусни се.
Вземи цигара. Запали.
И, ако музиката ти харесва,
стани, Живот, се разкърши.
Сега седни да поговорим...
Защо гостуваш само на едни?
Защо със пълни шепи им се даваш?
Ако въпросите нахални са, прости.
Децата ни кога ще опознаеш?
Кога, Живот, ще ги благословиш?
Кoга ще ги помилваш и целунеш?
От себе си какво ще им дариш?
Живот, ти сякаш не ме чуваш?
Живот, ти вече се напи.
Не. Допълнително не мога да ти сложа.
Вземи последната цигара... и върви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...