едно кафе на фона на луната
подсладено от безброй звезди
аз, заровил лицето си в косата
ти, мъркаш както слънцето когато спи

облаче ала пухено одеяло
обгърнало е твоята душа
нежен вятър споял е нашето тяло
ореол от шарена съдба

ухае навсякъде на полет
с лека нотка от падналия сняг
сгушен до камината мимолет
целувката,светкавица между устните ни пак 

очите играят на мълчанка
говори само бушуващата страст
пръсти оплетени като чипровска лежанка
всичко останало е магия между нас