15 сент. 2020 г., 19:26

****6

630 0 0

едно кафе на фона на луната
подсладено от безброй звезди
аз, заровил лицето си в косата
ти, мъркаш както слънцето когато спи

 

облаче ала пухено одеяло
обгърнало е твоята душа
нежен вятър споял е нашето тяло
ореол от шарена съдба

 

ухае навсякъде на полет
с лека нотка от падналия сняг
сгушен до камината мимолет
целувката,светкавица между устните ни пак 

 

очите играят на мълчанка
говори само бушуващата страст
пръсти оплетени като чипровска лежанка
всичко останало е магия между нас


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...