Чашата пада - троши се и край,
разлива се виното - разделят се две студени ръце.
Дали ръцете студени са, или сърцата са сковани от лед?
Отдавна изгаснал е пламъкът - не гори, не тлее дори.
Отдавна един до друг с тебе стоим,
а заедно сякаш не сме.
И болка няма нито в тебе, нито в мен,
студени сме двама, като зимен
декемврийски ден...