* * *
ххх
Да си спомня как
босите крака се целуват
с тръните и пясъка...
Да си спомня как
косите ми се прегръщат
с вятъра и дъжда...
Да си спомня как
слънцето се връща с очите ти,
в полумрака на стаята...
Да си спомня как
дните ми пеят химна на улиците,
на омразата и надеждата...
Това е внезапна награда,
като зимна песен на птичка -
дългоочакваната сабя
за преклонената главичка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Людмилова Все права защищены
