Валеше дъжд във мрака.
Усещах хлад и отчаяние.
Нещо ме тревожеше.
Големият порой ли, или нещо в моето сърце.
Чувствата ми стигаха далеко.
Любовта във мен се изпаряваше.
Виждах образи в моето съзнание
и дълго повтарях:
Любима, ти ли си?
© Емил Костов Все права защищены